Последния път, когато ми се наложи да обходя столичния “8-ball” по ангажимент за чудесния, кликай-цял-ден-за-да-не-изпуснеш-нещо сайт, в който се намираш в момента, бях натоварен с изключителната, за мнозина непосилна ‒ въобще не се ебавам ‒ отговорност да отразя стоунър парти. Беше забавно. Противно на масовите предубеждения, беше също така и здравословно; докато температурата навън падаше до числа, предразполагащи към остър ринит, гърците от Nightstalker взеха превантивни мерки за опазване на здравословното ни състояние, трансформирайки клуба в своеобразно джакузи, където ние – баровците – да се наливаме с коктейли (в нашия случай бира с… още бира).

Споделям мили спомени отпреди няколко месеца не за друго, а защото този път съм поставен в обратната ситуация. Мястото отново е “8-ball”, само че температурите навън плачат за изпитания метод бира-пейка, а вътре… Вътре няма никакво парти. Блек метъл сборищата са пълният антипод на стоунър партитата, а точно днес завършваме един блек метъл уикенд с шибано блек метъл сборище от класическия тип. Настинката ми е в кърпа вързана. Блек метълът също.

За огромен мой късмет съм сгряван от компанията на колежката Alice, която е по-гореща от хиляда Nightstalker-а на едно място, така че другите да му мислят – лично аз нямам намерение да боледувам. Не и този път. С излизането на Serpentine Creation обаче останалите вече са застрашени. Софийските блек метъл ветерани (родните банди с десет години зад гърба си трябва да бъдат считани за такива) изглеждат великолепно – стилен корпспейнт, високи платформи, големи мускули и хладно излъчване. Визия, която напълно подхожда на вледеняващите им Emperor-ски рифове, навяващи асоциации с “IX Equilibrium” и върховите моменти в жанра след средата на 90-е. Със стегнатото си, лишено от превземки и излишни отклонения изпълнение, Serpentine Creation откриват концерта авторитетно и предават щафетата на първата от общо две шведски групи тази вечер.

За съжаление Withershin не се справят по най-добрия възможен начин. Проблемът им не е свързан с липса на ентусиазъм или лошо озвучаване - знаеш как е в малките клубове – момчетата просто свирят една и съща песен с няколко различни имена. Половин час еднообразен тътен, от който човек би запомнил единствено острата болка в тъпанчетата си. Не можеш да назовеш дори едно от многото имена на тяхната голяма “песен”. Не и когато всичко, което чуваш, е: “И-и-и следващото парче е-е-е… УАУАУАУАУАУАУАУАУА”. Класическият сценарий. Сънародниците им от Netherbird обаче бързо връщат нещата в изправност с мелодичния си, далеч по-запомнящ се блек в духа на късните Watain. Тук студът често бива разсейван от атмосферичния подход и грабващите хеви метъл сола на “птиците” до момент, когато наистина се потапяш в музиката и започваш тайничко да си мечтаеш за една нощ в кръчмата с Erik Danielsson и Niklas Kvarforth.

Agathodaimon са добре познати по нашите земи, така че когато немците пристъпват на скромния подиум, минаващ за сцена, подкрепата, с която са посрещнати, действително е трогателна. Особено за банда от Втора лига, каквато – ако ще си говорим направо – са те. Chris “Ashtrael” Bonner, техният фронтмен от “Phoenix” (2009) насам, е нещо като бейби Greg Puciato – дребен и набит, с къса прическа, идентична мутра и сценично поведение, подозрително наподобяващо това на вокалиста на The Dillinger Escape Plan. Което е чудесно, защото докато останалите членове стоят статично и просто си вършат работата, Ashtrael превзема “сцената” с пот и тестостерон. Ударното начало с “In Darkness (We Shall be Reborn)” от последния, миналогодишен албум на групата незабавно налага преобладаващото настроение в музиката на Agathodaimon, а то е… мрачно. Когато немците се връщат назад във времето към далечната 99-а и втория им запис “Higher Art of Rebellion” с култовата “Tongue of Thorns”, разни вампири застрашително започват да кръжат около мен и Alice. Един държи чаша с някаква червена течност… Бог да ми е на помощ. Или Alice, която снощи е нокаутирала друг такъв индивид на Rotting Christ. Както и да е. С напредването на концерта Agathodaimon стават все по-вълнуващи, а скорошни песни като “I’ve Risen” доказват, че готик-блек дружината върви в посока втежняване – добър знак, отчитайки обстоятелството, че в ранните й години посоката е била по-скоро втъжняване.

Бис има. Блек метъл и еднодневни билети – също (партньорите ни от “We Rock” знаят какво искам да кажа). Всъщност Agathodaimon са страхотна група. Те никога няма да излязат от Втора лига, но и ти рядко ще срещнеш по-сърдечни пичове в тези среди. Малцината, които присъстваха, видяха. Двамата охранители – и те, и те.