Понякога болката и страданието са извор на най-силното вдъхновение. Понякога от тях се раждат най-искрените, чисти и въздействащи творби изобщо. Понякога обаче пак те водят до неизбежен и абсолютно безвъзвратен край. Не е трудно да се сетиш какъв е случаят тук. Mayhem са неунищожими. Започвайки в средата на 80-е като най-радикалната група, която светът е познавал – както от музикална гледна точка, така и с оглед на действията им – кръстниците на блек метъла преминаха през всичко, за да стигнат до този етап. Тяхната история е история на смърт и разруха във всевъзможните им форми и степени. Членове на Mayhem стават жертви на убийство (Euronymous) и самоубийство (Dead). Някои от тях страдат от зависимост към твърди наркотици (Maniac), други притежават силно изразен уклон към алкохола (Necrobutcher), трети просто напускат екипажа доброволно (списъкът е дълъг, наистина). И окончателно. Човек би си помислил, че над тази група тегне някакво проклятие и, знаеш ли какво – ще е прав.
В светлината на всичко, изтъкнато до момента, е важно да се отбележи, че Mayhem далеч не се нуждаят от отдавна изтърканите жанрови клишета – сатанизъм, расизъм, краен национализъм и, практически, всичко, завършващо на “изъм”. Единствената причина да бъдат тук, е, че могат, а следователно и трябва да поведат блек метъла нанякъде. По възможност - към следващото ниво. Точно това беше идеята и на последния им албум, извънредно шизофреничния “Ordo ad Chao” (2007) – първи с вокалиста Attila Csihar от класическия дебют “De Mysteriis Dom Sathanas” и последен с китариста и дългогодишен катализатор на идеи Rune “Blasphemer” Eriksen. Сега Mayhem трябваше да се върнат назад и да се огледат за други начини. И отново – те го правят.
“Esoteric Warfare” е концептуален албум, базиран върху тайни експерименти с ядрена енергия по време на Студената война. Но въпреки че той започва там, където свърши умопобъркващият му предшественик – първият риф на отварящата “Watcher” има много общо с песни като “Psychic Horns” – това е един напълно различен звяр. Както вече бе намекнато, подходът е различен. Вместо да заложат на дезориентиращата, лабиринтообразна структура отпреди седем години, Mayhem взимат основни компоненти от всяка ера в историята си и ги комбинират с нещо, което би могло да се окаже и най-амбициозната, подтикваща към размисъл, емоционално въздействаща концепция в досегашното им творчество. Ефектът е разтърсващ, наистина.
“Esoteric Warfare” условно може да бъде разделен на две части. В първата си половина, изключвайки “Watcher”, за която стана дума преди малко, албумът гледа назад към ранните години на групата с кратки, диви и относително праволинейни песни (“Psywar” е чудесен пример за “относително праволинейна” песен, “Trinity” - също). Във втората си част обаче – а тя несъмнено е и по-добрата част – Mayhem използват всички възможни похвати, с които свързваме последните им издания. Новият китарист Morten “Teloch” Iversen влиза под кожата на Blasphemer, а изкривени композиции като “MILAB” и “Corpse of Care” доказват, че това действително ще се окаже най-подходящият му заместник. Teloch блести в целия албум - неговото присъствие е почти толкова доминиращо, колкото това на психопата Csihar (въпреки че предпочитам да го наричам Psihar), а влиянията, които прокарва в “Esoteric Warfare”, варират между Deathspell Omega, Thorns и още нещо... Но ти ще чуеш единствено и само Mayhem.
С две думи случаят е такъв: Mayhem изобретиха блек метъла преди повече от 20 години, а с “Esoteric Warfare” норвежците не правят нищо друго, освен да го синтезират - по свой собствен, уникален маниер. Не можеш да сбъркаш тази банда. Както и не можеш да пропуснеш “Esoteric Warfare”. В края на краищата те са най-блек метъл групата в света. А от това по-трю – здраве му кажи.
