От началото на тяхната кариера до днес Septicflesh прогресираха по начин, който е силно вероятно да надхвърля и най-смелите им мечти. В резултат на това (близо) 25 години и осем албума по-късно гръцките мистици се утвърдиха не само като едно от най-силните имена на Балканския полуостров (в топ три със сигурност), но и като гигантска сила в европейския метъл. Сила, с каквато си длъжен да се съобразяваш. А прогресът продължаваше – досега.
На практика “Titan” е “The Great Mass” част II. Моментално разпознаваме синдрома на “Blissfucker” (новия запис на Trap Them), където една група вече е разгърнала пълния си потенциал и оттук насетне й остава само да се възползва от печелившата формула. За дай хард феновете това не е никакъв проблем. Дори напротив - колко от нас биха се лишили от любимите си занимания, само и само да слушат как Metallica издават “Master of Puppets” отново... на всеки няколко години. Но за една група, още повече група с претенции, това ще означава единствено и само застой. Septicflesh поднасят поредната стабилна колекция от перфектно изпипани във всяко отношение песни. Проблемът е, че вече сме ги слушали – някъде преди преди три години.
“Titan” стартира обещаващо. “War in Heaven” е един от най-успешните опити на гърците да достигнат мащабите, покрити от звука на съвременните Behemoth – гигантски, древен и опустошителен. Но впоследствие нещата влизат в рамките на шаблонното. “Order of Dracul” и “Prototype” са толкова мощни, колкото и предсказуеми, докато чистите вокали в “Burn” малко или много представляват едно безкрайно натрапчиво преповтаряне на заглавието й. Втората половина на “Titan” – която е и по-добрата – е съставена от значително по-комплексни и детайлни композиции. И все пак, песни като “Prometheus”, “Confessions of a Serial Killer” или затварящата “The First Immortal” не предлагат нищо ново нито на групата, нито на слушателя.
При всяко едно положение “Titan” би могъл да бъде разгледан от два ъгъла. Този албум е заявка за постоянство и перфектно отработен стил. В структурно отношение обаче, както стана дума, вече сме го слушали многократно, само че с друго заглавие. Това не пречи на Septicflesh да останат водещия фактор в екстремния симфоничен метъл. Което трудно може да се промени.
