За да придобиеш някаква, макар и бегла, представа защо Tombs са едно от последните уникални явления в екстремната музика без конкретен жанр, е най-добре да се отбиеш до YouTube и (да се опиташ) да чуеш две точно определени песни, респективно “Filled With Secrets” и “Black Hole of Summer”. Първата намира място в дебюта на бруклинското трио от 2009-а година, “Winter Hours” – чудовищна смес от тежестта на Godflesh и авангардните проникновения на лидера Mike Hill – и, както сам би се досетил, носи заглавие, което напълно съответства на загадъчната природа на Tombs. Втората обаче, а това е едно подчертано “обаче”, откриващата, рутеща се каменоломна на кросоувър шедьовъра “Path of Totality” – за мнозина, включително и моя милост, албум номер едно на 2011-а – представлява дезориентираща, свръхинтензивна и емоционално изцеждаща композиция от типа мигни-и-ще-я-изпуснеш. Но все пак те постигнаха впечатляваща амалгама от блек, дет, слъдж, индъстриъл и пост-метъл и никой не посмя да ги вкара в каквато и да е стилова рамка.
Със “Savage Gold” подходът на Tombs отново е различен, с подчертан акцент върху атмосферата, цялостните усещания и настроения. Да кажеш, че този албум е комплексен, би означавало сериозно подценяване на предишните им постижения, но с включването на двама нови членове в лицето на Ben Brand и Garret Bussanick сега Tombs са реализирали най-амбициозния си проект. Което в известен смисъл е обяснимо, имайки предвид, че колаборацията на нюйоркчани с продуцента Erik Rutan значително улеснява (и мотивира) слушателя в стремежа му да се гмурне между слоевете – нещо изключително трудно, що се отнася до “Path of Totality”. Изключвайки въпросното обстоятелство, след първите няколко завъртания “Savage Gold” те оставя в пълно неведение по въпроса какво точно се случва с главата ти. Много от тези песни, като например заемащата централно място в албума психария “Deathtripper”, в немалка степен представляват единичен, продължително повтарящ се мотив; притъпяват сетивата, упояват съзнанието и едва тогава нанасят фаталния си удар. С бездушни рифове и смазваща методичност.
По отношение на агресията, Tombs са не по-малко опасни от преди. “Edge of Darkness” и “Legacy” се нареждат до най-интензивните им композиции; директни, перфектно пласирани удари право в ченето. Но този път американците са по-студени от всякога. “Savage Cold” покрива все толкова обширна територия от жанрове и същевременно успява да ги слее в една вълнуваща, почти изцяло нова форма. Необходими са точно четири минути и 42 секунди, за да бъдеш погълнат от убийствената мизантропия на “Severed Lives” и още толкова, още веднъж, за да осъзнаеш, че тези хора нямат намерение да сбъркат.
“Savage Gold” е най-интровертното им произведение до този момент. Винаги се стига до етап, в който една група трябва да спре, да се огледа внимателно и, изминавайки целия път обратно към своя генезис, да намери нова посока. Тази посока води към вечността.
