“Бреме” – тежест, товар, изпитание, мъка, дълг (тълковен речник на българския език).
Болка. Отчаяние. Апатия. Агресия. Ново отчаяние. Нихилизъм. Мизантропия. Самосъжаление. Смърт. Това вече е в миналото. “Sorrow & Extinction”, дебютният албум на Pallbearer, дойде и си замина преди цели две години. Болката и отчаянието – също. Остана само пътят към себеопознаването. Жизненоважната нужда от покой. Това е пътят, поет от “Foundations of Burden”.
Изваян от пръстите на четирима философи-меланхолици под вещото напътствие на убер-продуцента Billy Anderson, “Foundations of Burden” следва сценарий, аналогичен на този, който наблюдавахме и с Baroness (предпоследната голяма сензация в метъла, ако приемем In Solitude за последна) – “Red Album”, техният дългосвирещ дебют, привлича цялото внимание на света и вдига очакванията на фенове и критици до небесата, просто за да видим как групата избухва и помита всичко живо с “Blue Record”. В годината на големия дуум ренесанс Pallbearer правят същото, изковавайки най-силния дуум метъл албум... от години насам. А това е повече от впечатляващо.
“Worlds Apart” демонстрира класата на Pallbearer моментално. Отборната работа на квартета от Арканзас, техният смайващ синхрон в издигането на кулообразни композиции като тази - с всичките им вити стълбища и тайни ниши - са впечатляващи и държат ключа към успеха на целия албум. Колективната мисъл, споделената визия за посока и цел, както и липсата на едноличен лидер, дават мощен тласък на Pallbearer и практически ги лишават от всякаква опция за грешка. Десетминутният отварящ епос на “Foundations of Burden” е и своеобразен компас за ориентиране на посоката, поета от американците – слой върху слой, върху слой... върху слой; китарите се преплитат за кратко, преди едната да продължи започнатото от другата в мотив, който неусетно, почти недоловимо, задвижва вътрешните механизми на песента и я повежда напред – към съвършенството. Смазващата емоционалност на 40 Watt Sun преминава в триумфални хипнотични хармонии, над които – мощен и непоклатим - се извисява гласа на Brett Campbell, докато едно виртуозно за скоростта си соло не изведе “Worlds Apart” в територии, характерни както за Agalloch, така и за Type O Negative. А това е само първата песен… в албум от перфектни пропорции.
“Foundations of Burden” пристига със своя собствена мисия. Някъде между психеделичното соло на “Watcher in the Dark”, разтърсващата откровеност на триминутната балада “Ashes” – най-краткото парче в албума – и свръхинтензивния финал “Vanished” неочаквано, като някакво космическо просветление, осъзнаваш истината. А тя е, че Pallbearer отдавна са излезли извън пределите на жанра, от който идват. Въпреки че веднага долавяш класическия 70-арски звук и прокобата на ранните Sabbath, “Foundations of Burden” е нещо повече – тук си дават среща всички субжанрове на дуум метъла. Но движени изцяло от инстинкта си, четиримата използват наследството на класическия прог рок, за да създадат един нов, брутален и свиреп звяр. Преди две години Pallbearer дебютираха с обещание за велики дела. Сега обещанието е спазено.
И докато всички се питат защо албум като “Foundations of Burden” би могъл да се нарече “универсален” - дори за хора, които нямат изградени музикален вкус и/или ценностна система - отговорът през цялото време стои пред погледа ни. В този живот всеки носи собствения си кръст. Ето че (с Pallbearer) настъпи и моментът, в който трябва да се примирим с това.
