Шест месеца ден. Студена, неприветлива светлина. Безсъние. Смут. Остър обрат... и шест месеца нощ. Мрак. Дълбока, черна сянка. Ново безсъние. И безвремие. Добре дошъл в Исландия – страната на вечния ден и безкрайната нощ. Мястото, където времето следва свой собствен, мистериозен и непредсказуем ход. Заледената земя. Земя на скованите планини, спотаените вулкани и изригващите гейзери. Един отделен свят. Свят на мрачна прелест и призрачно великолепие. Добре дошъл в Исландия. Страната на Sόlstafir.
Идващи от столицата Рейкявик, четиримата “каубои” от далечния Север стартираха като подчертано екстремен проект – стихийна вихрушка от скандинавски блек метъл и още нещо; в техния дебют, необуздания “ĺ Blόði og Anda”, срязващият студ на Enslaved обгръщаше многопластови пост-пънк образувания в стилистиката на класическия, напълно завършен Killing Joke от ерата на “Extremities, Dirt and Various Repressed Emotions”. Летящ старт, моментална заявка за превъзходство и недвузначен намек за потенциал, надхвърлящ всякакви жанрови граници.
Девет години и два албума по-късно Sόlstafir издадоха “Svartir Sandar” – двоен концептуален запис с общо времетраене, надвишаващо 76 минути. И амбиции, надхвърлящи постигнатото от цели дискографии.
“Ótta” продължава в същата онази посока, по която пое неговият безмерен предшественик; това отдавна вече не е метъл или екстремна музика – не и в чисто звуково отношение. Всъщност, настоящият облик на Sόlstafir е своеобразен феномен. Би било изключително лесно, но и също толкова справедливо да се каже, че исландските ексцентрици са уникално явление. Група без аналог. Една нова форма на тежката музика, която е всичко друго, но на последно място - тежка музика. Парадокс. Загадка. Мистерия.
Подобно на Anathema дълги години преди тях, да напуснат пределите на метъла бе възможно най-правилното решение за Sόlstafir. “Svartir Sandar” се превърна в повратния момент в кариерата им, но днес “Ótta” предлага една още по-фокусирана, осъзната и целенасочена формула. Там, където звукът им бе студен, сега е двойно по-студен. Там, където беше красив, сега е сърцераздирателен. Там, където Sόlstafir влагаха сила, с “Ótta” мощта им става непосилна.
За да бъдем абсолютно честни, истинската трансформация на исландския квартет в това, което е днес, започна да се случва още с “Köld”, техния пробив от 2009-а и началото на една нова ера. Тази ера обаче приключва точно сега, защото освен че е повече, “Ótta” разкрива нови хоризонти пред създателите си, но едновременно с това не им позволява да се изгубят някъде по Пътя. От тях можеш да очакваш всичко. Пост-рок, пост-метъл, пост-каквото-и-да-е. Неокласика, диско, прог. Откриващата “Lágnætti” е пълнокръвна пиано балада с цигулки – и, ако тази не е, то тогава “Miðaftann” определено е. Заглавната песен практически се върти около единичен мотив на банджо, а “Miðdegi” е най-рокендрол парчето, което Sόlstafir някога са записвали. И в случай, че на някого му липсва първичния, вкочаняващ студ от ранните им неща, финалната “Náttmál” – най-дългата, а навярно и най-многопластова композиция в албума – е просто вледеняваща.
“Ótta” може и да носи името си от стара исландска система за измерване на времето – практически това е последната част на нощта, преди началото на новата утрин – но са необходими точно 20 секунди (първите 20 секунди на “Lágnætti”), за да разбереш нещо много съществено. С този си албум Sόlstafir са намерили начин да го замразят. И просто ей така, внезапно времето спира. “Ótta”.
