“Горграйндът е като френското сирене – прекалиш ли с някоя от съставките, става отвратително”, беше казал някой веднъж. Французин, със сигурност. Същият принцип обаче важи с пълна сила и за експерименталния блек метъл - направи нещо грешно и определено си се забъркал в сериозни неприятности. Но ето я и тънката разлика: докато в първия случай “компанията” притежава вроден вкус към помия от всевъзможен произход, във втория “дегустаторите” не прощават. Най-често никога. Всичко, което могат да направят – и в крайна сметка действително правят – е да се опитат да забравят за случая.
Колкото и да е невероятно, 1349 знаят това много добре. Сякаш беше вчера, когато посрещнахме “Revelations of the Black Flame” (който всъщност излезе преди пет години) с шок, недоверие и тотално объркване, преди тези, в случая съвсем естествени, реакции да преминат в крайна форма на неприязън. “RoTBF” не беше гигантски провал заради аморфният дарк ембиънт, който бликаше от него. Нито заради тенденциозно влудяващата продукция на Thomas Gabriel Fischer. Нито заради напълно обяснимото, а и честно казано неподлежащо на коментар желание на групата да пробва нещо различно. Той просто нямаше посока и цел.
1349 не са групата, която създаде “Hellfire”. Те са “Hellfire”. “Massive Cauldron of Chaos” е тяхното истинско завръщане. Не че “Demonoir” не беше стъпка в правилната посока и опит за реванш само няколко месеца след “Revelations of the Black Flame”, но самите те сякаш се нуждаеха от повече време за размисъл и тотална реорганизация. Резултатът е “Massive Cauldron of Chaos”. Той е всичко, което трябва да бъде един албум на 1349 - скорост, огън, омраза. И хаос, естествено. Но не онзи отпреди пет години, а онзи, който настъпва в собственото ти съзнание след първите 30 секунди на отварящата “Cauldron”. Класическият норвежки риф, демоничната атмосфера, милитаристичните акции на Kjetil-Vidar “Frost” Haraldstad – и всичко това без никакви претенции, залитания по авангард или космически WTF-ове.
Което ни отвежда до следващия казус: действително ли 1349 са деца на Новото хилядолетие? Всички техни (официални) издания се появяват след 2000-ната. И дотам. В духа на ранните им албуми – първите три - и “Massive Cauldron of Chaos” е закъснял продукт на Втората вълна в блек метъла. Примитивен, но толкова зловещ, че в моментите, когато Olav “Ravn” Bergene не реве с пълно гърло, почти можеш да усетиш змийския му език по врата си.
Песни като “Slaves” и “Postmortem” са наполовина блек, наполовина траш, а квази-хеви метъл солото на “Exorcism” е брилянтна идея – необходимата щипка разнообразие в албум, който иначе съвсем спокойно можеше да се появи изпод крилото на Hells Headbangers. Но “Massive Cauldron of Chaos” не залага на клишета. 1349 просто отстояват “светлите” традиции на Онези преди тях, а Козелът е доволен.
