Diablo Swing Orchestra са пълното олицетворение на музикалната съблазън във всяко едно нейно проявление. С изкусителни ритми, непризнаващи стилови и времеви граници, младите шведски авангардисти се опитват да ни прелъстят по всички фронтове на музикалната диверсия, стоварваща се върху ни. “The Butcher’s Ballroom” е първият дългосвирещ запис на оркестъра, с който демонстрацията на завидна музикална грамотност и култура придобива внушителни размери. Общото впечатление, напомнящо на стари градски песни, сродява донякъде групата с немските им колеги от Angizia, които вече опитаха с противоречив успех да възродят кабаретното усещане в модерната музика, но аналогиите спират дотук. DSO комбинират с далеч повече увереност и умение широк диапазон от стилове, разпростиращи се през фламенко, танго, италианска опера, джаз и дори известна доза пищност от Бродуейски мюзикъл, всичко това споено в една хомогенна смес от отчетливи метъл техники. Насечени рифове и ясно изразена ритъм секция обуславят до голяма степен звуковата основа, над която се напластяват обилни оркестрации, чудесни оперни вокали и съвсем често брас секция, заради които групата съвсем заслужено получава правото да се нарече оркестър, макар и състояща се само от шест члена. И всъщност зад съвсем танцувалното усещане, носещ се на талази от албума, стои сложен композиционен замисъл, който освен, че поддържа неспирния поток от дяволска привлекателност и съблазнителност, стимулира и малко по-различен вид осмисляне на творбата. В тази заплетена стилова амалгама се намира предостатъчно място за разгръщане на суинг елементи, които, както става ясно още от името на бандата, наистина доминират в песните.
Тавата открива енергичното “Ballrog Boogie”, което навява известни асоциации с френските кабарета от края на деветнадесети век. С шеговит и отчасти бутафорен маниер групата ни въвежда доста успешно в постоянно менящата се обстановка на албума и не оставя слушателя като безпристрастен наблюдател, ами подканя към съвсем дейно включване към игривите мелодии и палавите вокални линии. Малко по-дебнещ ритъм ни застига в зашеметяващата “Heroines”, която е абсолютен музикален наркотик и дори няколко слушания могат да доведат до безвъзвратно пристрастяване. Тук е и мястото за пълното блесване на Johannes Bergion, който изпълнява твърде нехарактерната за метъл група роля на челист, но за сметка на това го прави прекрасно и допринася немалко за псевдо-шпионската тръпка в песента. Групата е избрала и по-нестандартен подход в изграждането на вокалните линии, предприемащи пространни разходки из гамите, като обикновенно се съсредоточава и върху разтеглени и реещи се мотиви. Това прави от припева на “Poetic Pitbull Revolutions” едно малко, но пленително приключение. На още по-гъвкав модел разчита “Ragdoll Physics”, където групата освен че въвежда известни мелодични връзки със старите шансони, разчупва по-прекия си модел на музициране, за да постави началото на още по-засукани експерименти, състоящи се в постоянни промени на темпо и настроение. “Velvet Embracer” представлява завършекът на първо действие от този музикален спектакъл и като такъв залага на изчистената структура на типично метълско парче, градящо се на плътен и едва ли не пулсиращ ритъм, който насича песента и я вкарва в доста благозвучен и мощен такт. За “Act 2” групата усложнява наново своя запас от стилове и още от кратката интерлюдия “Gunpowder Chant” изненадва с ориенталски и индийски ритми, които преливат в ексцентричното “Infralove”,без да загубят и частица от екзотичността си. След този фин опит да скандализират своите слушатели, D:S:O решават да позабавят за кратко своето музикално опълчване срещу нормите и с “Wedding March For a Bullet” придобиват отново по-директно звучене. Това е и едно от най-танцувалните парчета в албума, омесващо в неразгадаема комбинация суинг и фламенко мотиви. Наред с мощните, понякога граничещи с истеричността сопрано вокали на Annlouice Lоgdlund, чиито способности не спират да будят възхищението ни, D:S:O включва и мъжки вокали, дело на китариста Daniel Hаkansson, избрал да звучи малко по-тъжно и наранено и така да създаде своеобразен контрапункт на женския лъчезарен и жизнен глас. Макар да станахме свидетели на този мелодичен контраст още в първия акт, във втората част на “The Butcher’s Ballroom” той е още по-силно изразен в песни като “Zodiac Virtues”. Завършекът на този авангарден спектакъл е резачката “Pink Noise Waltz”, пращяща от вилнеещ метъл заряд още от мощното си рифово интро. С подобен помпозен и епичен финал сякаш наистина е най-подходящо да завърши албумът - посягайки към класическите основи на стила си. Валсово темпо и множество инструментални интерлюдии, включващи флейти, цигулки и елегични пиано пасажи, поставят точката в тази шеметна надпревара с времето и музикалното наследство.
Повече от учудващо е до каква степен може един дебютен албум да обагри метъл сцената. Наистина, подобни авангардни хрумвания имат склоността да се износват с времето или да преминат в нещо по-целенасочено и обикновено, но Diablo Swing Orchestra изглеждат повече от уверени в това, което правят. Това не е албум шега, който бавно да досади на слушателя, нито пък първоначалният ентусиазъм угасва след усиленото му въртене. Колкото и цялата тази разнородна амалгама да изглежда като еднократна дяволия, “The Butcher’s Ballroom” представлява едно наистина стойностно произведение, което зад шеговитата си фасада е изненадващо сериозно и изпипано. Времето ще покаже най-точно, но според мен Diablo Swing Orchestra дадоха още с първия изстрел към музикалната си цел началото на сериозни авангардни раздвижвания в съвременната сцена.
