Хубаво е да видиш духа на седемдесетте да оживява отново. Макар и да е ясно, че онези златни времена са безвъзвратно отминали, възхищението ще остане винаги, както и признанието към великите музиканти, започнали това, което преживяваме и доразвиваме днес. Astral Doors носят в себе си онова неподправено и естествено усещане, което само класическият хард рок от преди тридесет години може да притежава. Тази прекрасна шведска група е представител на творческата и стилова приемственост с музикални динозаври като Deep Purple, Rainbow и Black Sabbath и е една от малкото млади банди (да не кажа единствената), които създават истински, надъхващ хард рок. Колкото и всичко това да ви звучи като преходен и временен проект, младите шведи подхождат към творческия процес съвсем сериозно и съумяват да поддържат завидно ниво през кратките четири години от съществуването си, за които издадоха цели три албума. Сериозността е повече от ярко демонстрирана в новата им творба “Astralism”. Албумът е пряк и целенасочен и засвидетелства пълно осъзнаване на стремежите и възможностите на групата. Наистина, тавата звучи така, сякаш е била записана дори без чернова – директен, зрял и куфеещ хард рок, умело закален с плътни хеви метъл жилки. И ако стилът продължава да е познатият ни още от дебюта “Of the Son and the Father”, това не е израз на идейна стагнация, а повече на съвсем ясно и целеустремено музициране. Похвална е съвсем видимо обусловената стилова принадлежност на групата, която смело твори нещо, смятано за изчезващ от музикалната фауна вид. Повече от емблематично е и участието на Nils Patrik Johansson, един многообещаващ млад вокалист с мощен и прелестен глас, абсолютно неповторим и уникален. Невъзможно е да се сбърка тази приятна смесица от най-добрите години на Ronnie James Dio и Tonny Martin – сигурна, топла и величествена. Точно тези две класически имена са и основните вдъхновители в израстването му като глас – Nils ни представя съвършения баланс между дрезгаво и мъжествено пеене от една страна и ясни, звънки вокали от друга. Той е водеща фигура във всички композиции и без да омаловажавам стореното от другите музиканти, най-голямата част от чара на групата се дължи точно на него и на царственото му, внушително представяне. Nils Patrik Johansson е идеалният хард-енд-хеви вокалист, напълно пасвайки си със стиловата насоченост на Astral Doors и даже сякаш допълващ звученето им.
А познатата формула за писане на песни повече от очевидно не засича дори за миг, ами работи с пълна сила. Парчетата са кратки, често под четири минути - доста необичайно за модерната сцена, където господства стремежът за създаване на епични и продължителни композиции. Това сякаш помага на Astral Doors да сътворяват по-директни песни, които без да губят време, се разгръщат в пълнота и не оставят каквито и да било празнини в представянето си. Просто съвсем пряк и енергичен хард рок, който поддържа интереса на слушателя от начало до край. Парчетата са бързи, улегнали и бодри, но отлично избягват излишната веселост и безгрижнот, прераствайки в сериозни и обиграни изпълнения. “Astralism” радва с огромен позитивен заряд, който гарантирано ще оправи и най-лошото настроение. Автентичната атмосфера на седемдесетте се поддържа от засилената употреба на хамънд орган - традиционния инструмент за хард рока, придаващ известно проповедническо настроение на композициите. От духовити и необуздани парчета (“Raiders of the Ark”, “EVP”, “Fire in the House”), през по-зрели и трезви (“From Satan With Love”, “Oliver Twist”, “Vendetta”), та чак до наистина пищните композиции (“Tears from a Titan”, “The Green Mile”, “Apocalypse Revealed”), албумът просто разбива по всички възможни начини. А когато това се комбинира и с безупречност и висока инструментална грамотност, майсторското изпипване на творбата става видимо и с невъоръжено око. Това, което окончателно затвърждава впечатлението за идейна консистентност, е завидната стилова завършеност на албума. Наистина, Astral Doors изграждат систематично единно впечатление и настроение за всички песни, което сякаш изскача от рамките на обикновената хомогенност и което би довело по-скоро до скучно еднообразие, стига да не беше направено с достатъчно усет и виждане. За радост, към групата не може да се отправи нито едно обвинение в еднотипност - въпреки точно определената жанрова насоченост, тя успява да придаде собствено лице и идентичност на всяка отделна песен.
Няколко слушания са напълно достатъчни за да се вникне в семплата красота на “Astralism”. Доста повече ще са необходими, обаче, за да се насладите докрай на този прекрасен албум. Не знам какво е това, което ме накара да се влюбя безпрекословно в групата още с “Of the Son and the Father” през не толкова далечната 2003-та, но Astral Doors все още го имат и дори в още по-щедри пропорции. За Бога, момчета, не се променяйте!
