Няма умора за Lance King. Винаги ври и кипи около този млад вокалист, виновен за не едно или две прекрасни творения на модерната екстремна сцена, и то за потресаващо кратък период от време. Той е и американската връзка, която обединява британците от Balance of Power, бразилците от Shining Star, белгийските герои Magic Kingdom и още куп други проекти и хрумвания. А сега той се завръща с най-новата си банда от Дания, в която, както се оказва, ще трябва да го следим за още дълго време. Pyramaze заявиха ясно желанието си да покорят пауър сцената още с блестящия си дебют “Melancholy Beast” и две години по-късно формулата е все същата. Прекрасен пауър метъл в най-добрите традиции на стила с отчетливи прогресив примеси. “Legend of the Bone Carver” звучи по познатия ни от по-рано начин, само че е полиран с далеч по-фина продукция и ефектни изпълнения. Целият микс изглежда подчертан със серия дълбоки баси, които преобладават из целия албум и освен че подплатяват звука, създават мощна основа за ритмични и насечени рифове, оставащи си градивният елемент в музиката на Pyramaze. Точно разликата в темпото и акцентите правят от групата нещо повече от поредните Hammerfall-последователи, макар че границата се обуславя още по-силно от прогресив привкуса в китарно-клавирните хармонии или наситения заден план на композициите.

Посреща ни кратко симфонично интро, разнообразено със стегнат речетатив – едно чудесно начало за концептуален албум. Историята е повече от тривиална, но каква по-добра основа за пауър албум от спасяването на света и вечната борба между добро и зло. Лек китарен увод отприщва истинската стихия и “The Birth” подема с маршова стъпка към истинското развихряне. Още от началните секунди си проличава богатият звук и изобилието от инструменти, смесени до живописен фон с тънък усет, без който всичко това би звучало като истинска мешаница. На всеки един от музикантите в Pyramaze е отредена уникална роля в музикалния градеж и смесването на две водещи китари с ритъм секция от бас китара и барабан не води до бесмислено пренасищане. А добавянето на глас, постоянен клавирен поток, а тук-таме и симфонично участие, допълва пищното звучене. “What Lies Beyond” е енергично парче, писано сякаш за концертно изпълнение. Макар че песента е жизнена и разгорещена, тя създава повече тъжно настроение, а плавните преходи между отделните части в нея засилват меланхолията на ефирното кийбордно участие. Разликата между припев и куплет е съвсем малка, но това не досадява с еднообразие, а напротив – създава усащане за хомогенност. Подобен е и подходът в “Ancient Words Within”, която е и малко по-спокойна. Lance King показва, че може да пее чувствено и нежно дори без гласът му да престава да звучи мощно. Иначе песента е леко провлачена, в един доста образен смисъл, лишен от критика, с множество вокални интерлюдии и обширен припев, който е дори по-дълъг от самите куплети. “Souls in Pain” започва с прекрасна китарна хармония и нахлува почти бойно, за да започне своето бавно успокоение и да премине в познатото печално и безрадостно усещане. Учудващо е как може да се изработи стил, който едновременно да е забързан и мощен от една страна и печален и успокояващ от друга. Този стил обаче е факт и е дело на Pyramaze, съчетаващи най-доброто от Pagan’s Mind и Gamma Ray. Съвсем очаквано средната част на албума е белязана от баладата “She Who Summoned Me”, напомняща силно на “Until We Fade Away” от предния албум. Приятните женски вокали си идват точно на мястото сред атмосферичния припев и едно от най-хубавите китарни сола в балада, което съм слушал някога. Заглавното парче е изненадващо директно и звучи почти стандартно, но всъщност е едно от най-добрите в цялата тава. Тук е и мястото за пълното музикантско доказване на бандата. Аналогично, в “Bring Back Life” Lance разгръща напълно своите гласови възможности и разкрива колко поразителен вокалист всъщност е. “Blood Red Skies” e открит инструментал, въпреки моментите с чисто говорене, които на мен лично никога не са ми допадали, но в случая са приплетени добре с общото чувство. Инструментите звучат сякаш отекващи в далечината, а завършекът е приятно бавен и плътен риф, който се добавя над стремителното барабанене. Ролята на парчето е да подготви за триумфалния епилог “Tears of Hate”, който e блестящ пауър удар и една от най-запомнящите се песни в целия запис.

Развитието на Pyramaze е повече от очевидно, макар на пръв поглед да са си останали на съвсем същата позиция от предния албум. Очевидната промяна в продукцията придава на “Legend of the Bone Carver” доста по-сериозно и професионално звучене. И за разлика от “Melancholy Beast”, си проличава по-дълбокия замисъл зад тавата и пълното осъзнаване на желанията за крайния резултат. Lance King вече е пълноценна част от групата и композирането на песните, пасващо на неговия вокален стил и използващо пълния му потенциал, е финалният щрих в промяната. Да не забравяме, че когато “Melancholy Beast” е бил писан, групата все още не е била избрала своя вокалист и са творяли, така да се каже, на тъмно. Безспорният професионализъм на Pyramaze ще се превърне в гаранция за качество много скоро, а дори и сега “Legend of the Bone Carver” e една силна демонстрация на класа и талант.