Ревюта
Група: Yyrkoon      Албум: Unhealthy Opera      Автор: Lodborg      Февруари, 2006

Най-големият капан, в който може да падне един истински дет метъл композитор, е да се отвее по друмищата на многопластието. Това, заедно със засилващата се тенденция за по-мелодично и по-сантиментално музициране, изтиква класическия брутален и непреклонен дет метъл все повече и повече в една глуха ниша. За щастие, от време на време се появяват приятни изненади. Четвъртата агресивна атака от лагера на французите Yyrkoon носи името “Unhealthy Opera” и е истински балсам за ушите на всеки фен на Immolation или Morbid Angel. Групата е избягала от най-ранните си хрумвания, когато сред инструментариума им се срещаха дори и кийборди, и сега забиват с пълна сила влудяващ и ударен дет. Макар че не е успял напълно да изчисти всички нотки на мелодичност, албумът ни представя стегнат и мощен звук, преобладаващо масивен и куфеещ. Няколкото сола или попълващи китарни хармонии са вмъкнати с мярка и точно на място, като не нарушават общото злобно настроение, а и допълват откритите траш залитания. И за моя най-голяма радост, албумът е продуциран с вкус, записан и мастериран в Hansen Studios, което го прави малко по-уравновесен и балансиран от болшинството блъскащи дет тави. Yyrkoon явно не се плашат да използват чудесата на модерната техника и си проличава колко важно е това в днешно време, било то и за подобни първични стилове.

След краткото футуристично интро, групата се залавя за работа още с нахлуването на заглавното парче. Посреща ни залп от барабанна неприязън, която се редува с пасажи от по-средно темпо, но все още с плътен и бичещ китарен фон. Без почивка забързваме към “From the Depths”, което звучи малко по-модно и полирано, но без да създава и грам Гьотеборгски асоциации. Грухтящите ревове на Stephane Souteryrand са наистина брутални и слизат до низините на най-гърлените вокални възможности. “Avatar Ceremony” не заплашва чак толкова да ви откъсне главата от въртене и е със една степен по-близо до това, което закоравелите детаджии биха нарекли приятно. Въпреки това, по-слабите да се пазят. Хитро измислените рифове поддържат цялостното динамично впечатление и дори има няколко по-накъсани пасажа с по-стандартно и плавно барабанене. Следва кратката интерлюдия “Temple Of Infinity”, в която са преплетени акустични и електрически китари и изобилства от чудесно изпълнени арпежи, които може би въздействат дори успокояващо. Сред грохота на морския прибой, който се чува в края на инструментала, нахлува истинската резачка “Abnormal Intrusion”, може би най-сполучливият удар в албума - разкривен, грозен и непрощаващ. Подобно е и “Screaming Shores”, в което се сблъскваме с поредица от мълниеносни, блъскащи здраво барабани. Двете парчета формират бруталния гръбнак на тавата и логично след тях “The Book” продължава грубо, като открива с доминиращи ударни и гръмовен бас, но бързо разнообразява с едно от най-добрите сола в целия албум. На фона на всичко това “Horror from the Sea” звучи почти благо и точно тук е подходящият момент за гост участието на Andy LaRocque, китариста на King Diamond. Изцяло акустичното “Lair...” e просто подготовка за “...of Madness” и неговите чудесни рифове, напомнящи тук-таме на Nile, а другаде леко хеви метълски. Логичният завършек на всичко това идва с “Injecting Dementia” (поне за тези, които не са се сдобили с изданието, включващо бонуса “Signs”), което тътне мощно и агресивно, но е прорязано като с нож по средата си за кратка пауза от зловещи шумове, преливащи в завършващия китарен риф. Групата успява да пресъздаде една подходяща атмосфера за да съгради своеобразен саундтрак на ужаса към книгите на Ловкрафт, които са дали и основа за текстовото изграждане на тавата.

В музикално отношение албумът не блести с нищо ново и феновете са чували всичко в него под една или друга форма. Разликите дори с предшественика “Occult Medicine” се броят на пръсти. Оправданието за Yyrkoon е, че успяват да направят нещо наистина стойностно и то с внимание към детайлите. Със сигурност това е една качествена група от един вече малко подценяван класически стил, която заслужава внимание дори и само заради немалкия си потенциал и неуморното движение нагоре.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт