След единадесет години отсъствие Dissection се завърнаха с гръм и трясък за своя финален спринт, ознаменуван с издаването на третата им мрачна епопея “Reinkaos”. Излязъл символично в навечерието на Валпургиевата нощ, албумът забива със същата злобна целеустременост, от която Dissection изваяха по свой тъмен образ и подобие революционните “The Somberlain” и “Storm of the Light's Bane”. И ако това е лебедовата им песен, както обявиха преди време, то тя идва право от сардоничното сърце на черния лебед Jon Nodtveidt. Той е и инициаторът на това еднократно, но епохално възкресение на пионерите на блека. Преминал през не малко професионални и лични сътресения през последното десетилетие (включващи и продължителен престой в затвора за убийство), Jon сформира един напълно нов състав, чиято единствена допирна точка със стария Dissection е самият той. И докато за масата фанатизирани до крайност почитатели, от които бандата си има в изобилие, албумът би звучал шокиращо, то за отворения към новото фен творбата открива нови и неочаквани хоризонти.

С нежелание за копиране на своите всепризнати шедьоври Jon кривва от вече утвърдената си стилова ориентация и изковава един не по-малко новаторски и зловещо привлекателен албум. Единственият намек за блек в творбата е във вокалите на Jon, който звучи по-шлифовано и уверено. Иначе в музикално отношение се сблъскваме с една мрачна комбинация от дет и хеви, с подчертано бавен характер, изградена като ритуална процесия или заклинание за призоваване на тъмни сили. Заплют още в зародиш, албумът звучи все едно думата блек е напълно чужда за Dissection и това бе причина за вълната разочарование от миналогодишната загрявка – сингъла “Maha Kali”. В “Reinkaos” няма лудо и демонично барабанно опустошение, няма мелодично сродяване на китарите в леден съюз, а и в противоречие с името на албума, което буквално означава “завръщане към хаос”, липсва жлъчната необузданост и хаотичност. За сметка на това албумът е добре структуриран, учудващо емоционален и примамлив, но въпреки това злобен и плашещ. Изграден върху солиден ритмичен фундамент, албума надграждат насечени и напрегнати рифове, прекрасни технични сола, безплътни и ефирни мелодии. И за да е съвсем скандална промяната, той звучи съвсем приемливо и отворен към по-широка аудитория. Въпреки това подписът на Jon Nodtveidt изпъква ярко като голяма и бясна черна звезда на отмъщението – мощен, енергичен, непрощаващ. Записът пращи от безкомпромисна злост и мрачно великолепие. Да, това не са Dissection такива, каквито ги помним, но този факт не принизява “Reinkaos” по никакъв начин, а демонстрира готовността на Jon да проявява своята гениалност без оглед на изразните средства. Личи и почти пълното съвършенство в конструкцията на творбата – единадесет години обмисляне са оставили своя отпечатък и в сложните агресивно-мелодични китарни строеве, и в динамичните вокални линии. Сложността на албума не му пречи да звучи изначално и първично, но този път с далеч повече вложена мисъл и старание. А един поглед в песни като “Dark Mother Divine” и “Maha Kali” показва, че не стига един текст просто да е римуван и напаснат към музиката, за да звучи добре. Текстовете в “Reinkaos” допълват фонично мелодията на песента и често се отличават със своя ритмика, която допринася за строежа на общия ритъм (най-силно откроено в “Dark Mother Divine”). А за основа на самите текстове е послужила “Хаософията” на MLO (Misanthropic Luciferian Order) - смесица от шумерска, вавилонска и египетска митология, както и много Кабала, на която се дължи и силно окултният привкус на албума. Централна роля играе числото 11, символ на Антикосмическите богове – то се среща доста често в текстовете, песните са единайсет на брой, а на корицата се мъдри зловеща единадесетолъча звезда, напомняща пентаграма.

След мрачното и маршово интро, изградено като призоваване на тъмни сили, халата се стоварва върху нас с пълна сила. Откриващото “Beyond the Horizon” е насечено и ритмично и не се отличава с много мелодични подплънки, за разлика от “Black Dragon”, която започва с пространно акустично предисловие. Албумът прелива в “Dark Mother Divine” - динамично парче, което лесно печели симпатиите на слушателя, а и, признавам си, е едно от любимите ми в тавата. “Starless Aeon” крие своите хеви метъл зачатъци с мрачни елементи. Разглобена и преиначена е най-известната средновековна християнска поема “Dies Irae”, която е изродена до ритуален текст и призовава персийския бог на хаоса. Китарното господство се открива от “Xeper-I-Set”, може би най-силното парче в албума, което е бързо и агресивно, но и с доминираща роля на китарната мелодия, а и с прекрасно соло. Два чудесни примера, че магията на струните не е изчезнала, а напротив – затвърдила е значимостта си в музиката на Dissection, са инструменталите “Chaosophia” и едноименното “Reinkaos”. А за капак злокобното “Internal Fire” излива достатъчни количества енергия, за да откачи от друсане главата на всеки метъл фен.

Да, албумът се сблъска с нечувана критика и отрицание от страна на заклетите блекаджии, но за мен Dissection добавиха поредния бисер в своята колекция и завършиха подобаващо дискографията си. А събитията от тази година, довели до смъртта на гения Jon Nodtveidt могат да ме изпълнят единствено с горчивина и съжаление, защото тази култова фигура показа, че все още има какво да даде на световната метъл сцена. Сигурен съм, че перлата “Reinkaos” ще устои на изпитанието на времето и ще получи съвсем заслуженото признание като шедьовър и като едно от най-значимите и изумителни творения на мрачната човешка мисъл.