Мощен северен финландски мелодет бриз задуха от далечната скандинавска страна. Вятърът води своето начало с Catamenia, които са се насочили към местонахождение: СТУД със седмия си дългосвирещ албум, в оригинал – “Location: COLD”. Разярени вълци са се озъбили на обложката и предвещават агресия, смразяващи кръвта виелици и разрушителната сила на адски шибания студ! Всичко това ще ни връхлети на фона на брутален, но и някак мелодичен метъл, в унисон с маниера на Бялата смърт. Текстовете носят хомогенно с музиката послание – за студа, самотата, лед в кръвта и душата, отчаянието. Продуцирането и миксът са качествени и прецизни и затвърждават за пореден път финландската школа в това отношение. Сравнен с последната им творба – “Winternight Tragedies”, “Location: COLD” е по-бърз, по-мощен и динамичен, с много свежи вокални хрумвания. Дори заглавието на CD-то подсказва за целенасоченост и тя се крие в стройните китарни постройки с мелодични преходи ала Maiden, барабаните и басът са лавиноносни, а младият Jukka Mustonen показва завидна класа, дерейки се с ледена страст дори едва в четири песни, тъй като e имал проблеми с гласа си при записите и в останалите парчета го замества Antti “Hape” Haapsamo. Естествено, да не забравяме и кийбордите - дело на Tero Nevala, които придават задължителната щипка финландска меланхолия. Също като планинския климат, и темпото в “Location: COLD” е непредвидимо, като преминава през брутални блек пасажи и стига до извисени двойнокитарни симфонии. Музиката държи в напрежение до самия край и въпреки разнообразната мелодика, скоростта не пада нито за миг. Още откриващото парче “The Tribe Of Eternity” е чудесен пример за тази скоростна разчупеност. То започва с кратка интерлюдия, бързо преминаваща в типичната за Catamenia скоростна атака от всички инструменти, после отново лек спад на темпото... В подобна постройка са изградени и останалите песни от албума. “Coldbound” започва със свеж риф, към който се включват чистите вокали, а в последствие крясъците на Olli (Jukka Mustonen) придават нужната мощ на парчето. “Tuhat Vuotta”, “Closed Gates Of Hope”, “Zero Gravity” са яки виелици, потвърждаващи твърдението, че албумът е най-бързият и брутален в досегашната история на Catamenia. Eдноименната “Location: COLD” пък е доказателство за новите измерения във вокално отношение, към които се е насочила групата, а именно - съчетанието на гневните харш вокали с по-чисти партии. От друга, страна кийбордите извисяват песента и я карат да напомня за мрачните мразовити нощи на Финландия, но и за красотата на северното сияние. Важна роля има синтезаторът и в “The Day When The Sun Faded Away”, която е с една идея по-бавно темпо, но отново изпълнена с отчаяние. Тук китарите не са толкова претрупани и звучат в мелодична хармония, като отново имаме преплитане на гласовете на двамата певци. От “Expect No Mercy” наистина не може да очакваме милост - всички инструменти звучат крайно и от тях се лее натрупана злоба. Песен, която напомня за по-ранните първични периоди на Catamenia, а именно - безмилостен блек метъл. Цялата ледена симфония завършва с хеви резачката “I Wanna Be Somebody” в оригинал на W.A.S.P., но Cata й вдъхват по-тежко звучене с дет вокали. “Location: COLD” показва групата в отлична форма и без да се опитвам да го класирам сред другите творби на бандата, мога да заключа, че е един от най-добрите им.