Има само един начин да опишеш концепцията на Godflesh – апокалипсис. Окончателен, болезнен, безвъзвратен край. Това, което можем да приемем за единствения възможен изход. Това, което и без друго ни очаква. Godflesh никога не са се наслаждавали на тази простичка истина. Но те са сред малцината, които бяха достатъчно силни, за да я приемат. А докато неизбежното все още не се е случило и светът тепърва се приготвя да гори, в него винаги ще има място за тях. Защото те отдавна са видели неговия край.

Да кажеш, че завръщането на Godflesh е излишно, би било също толкова валидно, колкото и за сънародниците им Carcass, нюорлиънските слъдж машини EyeHateGod или пионерите на мелодета At The Gates. Бирмингамското трио – Justin Broadrick, Benny Green и (неофициалният трети член) Drum Machine – никога не се е стремило към пари или популярност. Вместо това Godflesh създадоха някои от най-иновативните, брутални и антихуманни в тежестта си албуми, успявайки да превърнат една оригинална, изключителна комбинация от индъстриъл и метъл в нещо, което спокойно можем да наричаме изкуство.

Пристигайки цели 13 години след “Hymns”, последния им, седми дългосвирещ албум, “A World Lit Only by Fire” е, както би се изразил поетът, една своеобразна “канибалска ръченица”. Светът внезапно започва да се самоизяжда и, мамка му, няма нищо против да го направи. “Великата човешка цивилизация” – един вирус, една уродлива проказа – се самоунищожава в бързи темпове. И го прави с озъбено, цинично самодоволство.

Липсата на оптимизъм, липсата на позитивен елемент е точно това, с което винаги сме свързвали музиката на Godflesh. “New Dark Ages” започва бавно и постепенно, но скоро след това те подгонва като метамфетаминов носорог, чиято единствена цел е да унищожи всичко по пътя си. “Obeyed” е звукът на разпадащите се комини в Дружба 2. “Towers of Emptiness” е способна да взриви квартал. “Forgive Our Fathers” е нещо, което не би желал(а) да присъства и в най-лошия ти кошмар. И цикълът продължава.

Въпреки всичко, след толкова много години Godflesh все още не подлежат на никаква квалификация, а това е и най-голямото признание за група, чийто талант не познава граници. Може и да не ти се иска да го признаеш, но няколко месеца след EP-то “Decline & Fall” “Streetcleaner” действително се повтаря. С по-добра продукция и омраза, надхвърляща всички очаквания – дори и за Godflesh. И без значение кой си, “A World Lit Only by Fire” ще се хили на болезнената ти агония, малко след като е предал специални поздрави на майка ти.