Студ, сняг, следи от стъпки в измръзналата земя. И три забулени в черно фигури, до които те водят. Действието се развива в Берген, Норвегия - люлката на истинския и мрачен блек метъл, а главно действащо лице е самият Gaahl, небезизвестният социопат, познат ни от класиците Gorgoroth. Всъщност Trelldom е първата банда на негово мрачно величие, още преди да се присъедини към кръвожадната шайка, с която днес сме свикнали да го свързваме. Gaahl счете за уместно да остави през 98-ма своя проект, за да се присъедини към Gorgorth точно по време на записите за “Destroyer”. Оттогава минаха близо 10 години, а доайенът на норвежката сурова необузданост подхожда към музиката си с все същите систематичност, непреклонност и ангажираност. Неописуемо удоволствие е потапянето в тази смразяваща действителност, поставена пред очите и ушите ни от един от най-талантливите разказвачи в блек света. “Til Minne” е класически, първичен и необуздан, излязъл сякаш от добрите стари времена, когато само горящите храмове озаряваха нощното небе. Но за да избегна опасността от подвеждане, трябва да уточня, че концептуално Trelldom е повече интровертен и е по-скоро едно озъбено съзерцание на намиращото се вътре в теб, отколкото някаква нестихваща антихристиянска пропаганда с чисто физическа цел и идеология. По собствените думи на Gaahl, това е разговор със самия него и точно поради тази причина текстовете са изцяло на норвежки, с няколко бегли изключения. Албумът отново е концептуален, до голяма степен всъщност самата група представлява една обща концепция, а именно задълбочено разглеждане на човешката душа. Всеки албум се спира подробно на един от деветте нейни аспекта, които, събрани в едно, определят човешката същност. Конкретно “Til Minne” е посветен на паметта и съзнанието. Очевидно Gaahl е предвидил още шест албума до истинския завършек на своята творба; да се надяваме, че няма да минат още десет години до издаването на следващия Trelldom. Но да се върнем на музиката, която представлява чист и неподправен олдскуул блек, от точно този, който беснее без задръжки или милост. Не очаквайте мелодични отклонения или авангардни изкривявания - пред нас стои една ода на изначалното и първичното без отбивки в каквато и да е посока. Донякъде “Til Minne” е още по-настървен от своите предшественици, защото като продукция е малко по-заглушен и неясен, а и точно в това е чарът му. Звукът е първичен, но и достатъчно отчетлив, за да открои чудесно усилията на всеки един музикант. И въпреки заложената концепция, музикално Trelldom вилнеят по добре изпитания студен маниер, който навява мисли за заснежени склонове, дълбоки гори и едно сиво, неприветливо небе. Без скрупули, без никакво бреме, без грижа. Вокалите на Gaahl са отровни както винаги; започвам да се чудя какво ли вирее в гърлото му, за да изважда от него толкова злост както в нечовешките си ревове, така и в речетативните пасажи. Рифовете са съкрушителни и са положени върху изпипана ритъм секция, без излишни натруфени бластбийтове и все пак достатъчно блъскаща, когато се наложи. Изобщо, Trelldom ни предлагат едно първокласно олдскуул блек творение, и ако не сте го чули досега, ще дойда и насилствено ще ви навра всяка секунда от него в ушите.