Orden Ogan е група, която се е запътила стремглаво към върха, без да прави каквито и да е компромиси. И ето че след като успя да покори пауър метъл сцената през 2012-a година с блестящия “To the End”, Орденът на страха за пети пореден път се появява на хоризонта, готов да повтори стореното отпреди с още по-размазваща сила, носейки със себе си епична буря от звуци, покорени и обединени в магия, в съвършенство, в това, което носи името “Ravenhead”.
Внимание! Слушането на този албум може да доведе до следните два странични ефекта: мускулна треска в областта на врата, предизвикана от бясно куфеене, и постоянно и продължително тананикане на перманентно отседналите в главата пасажи от песните. Сега някои ще кажат, че може би прекалявам с възхвалата. Съжалявам, но истината си е истина – “Ravenhead” е абсолютната кулминация в цялостното творчество на Orden Ogan. Накъде по-добре могат да тръгнат нещата за тази група? След като чуете албума, няма да сте в състояние да търсите отговор на този въпрос. Чисто и просто ще сте отнесени от композиторския и творчески замах, с който действат тези музиканти.
“Ravenhead” стартира с интро, неслучайно носещо името на бандата. Започващо тихо и спокойно, то прераства в епична саундтракова симфония, която ще ви подготви максимално за задаващия се ураган в едноименната песен. Истинската мощ, струяща от албума, ще усетите чак във “F.E.V.E.R”, доказваща умението на Orden Ogan да създават едни от най-зарибяващите припеви изобщо. Докато се усетите, ще куфеете бясно в ритъма на музиката и ще пеете “False believer… true deceiver… she’s the F.E.V.E.R… stealing the life from you” и, повярвайте, това няма да ви остави още дълго време. Следва “The Lake”, която по нищо не отстъпва на предходната. Започваща с тежък назъбен риф, композицията прераства в епична мелодя с уникално съчетаващи се в нея вокални и беквокални хармонии. “Evil Lies in Every Man” и “Here at the End of the World”, включваща гост вокали от Chris Boltendahl (Grave Digger), достойно закриват първата част на “Ravenhead“.
Втората половина на албума е малко по-баладично ориентирана. В “A Reason to Give” започва една възходяща градация на звука, достигаща своя връх в “Sorrow is your Tale”, където като гост се включва вокалистът на Hammerfall - Joacim Cans. След “F.E.V.E.R” това е парчето с най-набиващ се в главата припев, който също няма да ви остави на мира. Песента има огромен потенциал да стане стадионен химн. След нея, с инструментала “In Grief And Chains” започва отново градация, този път низходяща към забавяне на темпото. Така се стига до баладата “Too Soon” - перфектен финал на перфектен албум.
Както отбелязах в началото, “Ravenhead” е безспорна кулминация в творчеството на Orden Ogan - група, която за пети пореден път успява да очарова. 2015-а година започва с доста високо вдигната летва за пауър метъла и да се надяваме, че ще продължи така.
