Отново пиша ревю, отнасящо се до продукция, произлизаща от Балканския полуостров. Този път, обаче, не става въпрос за коя да е група, а именно за Magica, които още чрез издадения си преди пет години дебют “The Scroll Of Stone” се превърнаха в една от ключовите банди за симфоник-пауър стила. Три години след появата на още по-силния в музикално отношение “Lightseeker”, шесторката от Румъния се завръща, за да ни зарадва с поредния качествен албум, поставящ по-широки граници отвсякога.

За трети пореден път групата се е домогнала до различен лейбъл – тук смяната на Bestial Records с AFM Records, противно на очакванията на феновете, се оказва всичко друго, но не и негативно повлияла на новата рожба на румънците. Първоначално самата аз се отнесох скептично към този факт, но още с първото слушане на “Hereafter” всичките ми опасения отидоха по дяволите. Така и не разбрах дали за това спомогнаха разнообразните инструментални моменти, интересните китарни рифовки и сола, или гласът на Ana Mladinovici, превърнал се в най-характерната черта на самата група... Честно казано не ме е грижа, след като резултатът е налице и е предостатъчно красноречив.

Откриващата песен, “All Waters Have The Colour Of Drowning”, към която неотдавна румънците заснеха видеоклип, ни разкрива директно същността на “Hereafter” чрез ритмичното си, маршово встъпление. Още от самото начало ставаме свидетели на безкомпромисно гениална мелодия, съставена от периодично накъсана рифовка, подкрепена с доволно количество оркестрални мотиви, над които се извисява многопластовият глас на Ana. Всъщност, голяма част от вокалните партии на талантливата фронтдама са основани на различна октавна степен и впоследствие наложени последователно с цел горепосочената многопластовост. Ефектът е потресаващо сполучлив - контрастът между тези и разкъсващите ги моменти, пропити с избистрен, чист стил на пеене, въздейства по уникален начин и пасва идеално на мелодичния инструментал. Щафетата се поема от симфоничното начало на “Turn To Stone”, преливащо в китарно-ориентирана мелодия, подчертана от пословичния бас на Valentin Zechiu, който в този запис определено достига най-широкото си поле за изява до момента. Играта, получаваща се между него и вмъкваните китарни елементи от страна на Bogdan Costea, основателя на групата, за пореден път демонстрира гъвкавостта на разчупените композиции. Така се придава една по-тежка, сериозна насока на всяко едно парче, като “Through Wine”, издържано в стила на “Turn To Stone”, но този път с по-голямо количество пауър елементи. Кулминацията на песента се долавя едва на самия финал, непосредствено след солата на двамата китаристи и перфектно изпълнените клавири, само за да предаде настроението и енергията си на следващата перла в албума, наречена “No Matter What”. Оркестралната мелодия, залегнала в гръбнака на композицията, постепенно стихва, за да отдаде заслуженото на трите основни мотива – красотата в гласа на Ana, звучаща на фона на леката рифовка, барабаните и едва уловимия в началото бас, за да се завърне по време на припева, вплитайки в едно всеки един от елементите, разгърнат по различен и дори своенравен начин, поднасяйки ни завършеното музикално бижу. Колкото до следващото брилянтно изпълнение, озаглавено “Entangled” (което вече също може да се похвали със свой собствен клип), едва ли ще преувелича, ако го определя като сърцевината на “Hereafter”. А причини имам не една или две, защото с всеки следващ момент парчето разкрива престъпно гениалния си замисъл, завладявайки всичко живо с чистите вокални партии и баладичната интерлюдия, израстваща градивно в характерното симфоник-пауър звучене за албума, което се промъква и в двете косвени продължения на песента - “This Is Who I Am” и “Weight Of the World”. И двете ни припомнят редица музикални мотиви, присъщи на “Lightseeker” и дори на далечния дебют “Scroll Of Stone”, без да се получава повторение, благодарение на въведените оркестрации и разнообразно разпределените инструментални партии, редуващи бас, клавири и китара, както и звучащото на моменти крехко гласче на иначе енергичната като стил Ana. Стил, красноречиво демонстриран в симфоничната магия “Energy For The Gods” - дует между вокалистката и самия Costea, чийто глас не е нещо недостижимо или непознато, но за сметка на това отговаря на поставените от самата песен изисквания и се вписва повече от перфектно в настроението, което тя налага. “Енергия” наистина е ключовата думичка за красивата композиция, която също както своите предшественици не страда от липса на многообразни китарни сола, следващи басовия ритъм и приглушено звучащата доза клавирни изпълнения. Атмосферичната “Shallow Grave” ни връща към стила на “All Waters Have The Colour Of Drowning” със сходните рифовки и композиционна организираност, докато “I Remember A Day” продължава да демонстрира различни мотиви – по-провлачени вокали и стихващ, деградиращ инструментал - характерни единствено за тази песен, след което така присъщите китари и бас се оттеглят окончателно, поверявайки финалното парче единствено в ръцете на клавириста и фронтдамата. Комбинацията в “Into Silence”е приказна – от наслагваните гласови изпълнения, подчертани от нежните клавири, през почти заглъхващото пеене на Ana, доминирано изцяло от инструментала, до балансирането на двата мотива, образуващи идеалната музикална хармония...

“Hereafter” безспорно доказва израстването на членовете на Magica като творци, разкривайки както пред тях самите, така и пред нас, феновете, нови и необятни хоризонти. Фактът, че с всеки нов албум румънците ни представят все по-качествена продукция е напълно задоволителен. Новата тава успя да породи въпроса дали все пак има граници, които гениалните музиканти са си поставили и не са преминали смело и безвъзвратно, за да запратят летвата високо във висините, които единствено те могат да достигнат по такъв изключителен, безупречен начин.