Извън света на приказките и зле написаните свещени книги, абсолютните истини не са много. Blind Guardian може отдавна да не са онази машина за шедьоври, която помним от 90-те години, но немската институция някак си съумя да замени продуктивността от експлозивния си ранен период с една почти свръхестествена сигурност у феновете, че колкото и да се бави всеки нов албум, чакането неизменно ще си заслужава. Но докато паузите между студийните записи стават все по-големи и групата постепенно губи позиции, дори най-непоколебимата вяра започва да се разклаща, а въпросите стават все повече.
Четиримата поднасят и десетия си опус с онази характерна увереност на пауър метъл законодатели, каквито безспорно са. На пръв поглед тук присъстват всички черти, формиращи познатото и обичано лице на Blind Guardian – мощният, моментално разпознаваем глас на Hansi Kürsch, препускащата ритъм китара на Marcus Siepen и мелодичните извивки на Andre Olbrich, епичните хорови партии, грандиозните аранжименти с прогресарски привкус… За съжаление “Beyond the Red Mirror” наследява и голяма част от дефицитите на недотам убедителния си предшественик “At the Edge of Time”. Свръх-амбициозният “късен” композиторски подход този път не дава очакваните резултати и вместо многопластов, впечатляващ с мащабите си труд, получаваме нещо, на което дори упоритото слушане не успява да придаде достатъчно обаяние.
От една страна, албумът е тотално предсказуем и лишен от експериментаторски дух – факт, който сам по себе си съвсем не е осъдителен в случая на банда с утвърдена фраза и близо 30-годишна история. Когато обаче бандата се нарича Blind Guardian и е свързвана с едни от най-иновативните издания в жанра, нещата стоят малко по-различно. По-стряскащото е, че на песните преобладаващо им липсва ясна посока, да не говорим за каквато и да е свързаност помежду им. Много от тях приличат на колекция от етюди, които, макар индивидуално стойностни и компетентно съшити, така и не звучат като хомогенно цяло. В този ред на мисли, умението на групата да вмъква максимално количество музикална информация в рамките на дадено парче сега по-скоро ѝ прави лоша услуга и води до наличието на твърде продължителни пиеси, които в крайна сметка не остават със слушателя след края си. Разбира се, първокласните моменти съвсем не са изчезнали – такива откриваме в образцовия сингъл “Twilight of the Gods”, в енергичните рифове и обемните припеви на “The Holy Grail”, както и в засиленото оркестрално начало в “Grand Parade” – но те още по-силно подчертават чувството на разпокъсаност, доминиращо записа.
Очевидно е огромното количество труд и професионализъм, вложено в “Beyond the Red Mirror”, но когато вдъхновението отсъства, никакъв брой хорове и филхармонии не е в състояние да го замести. Дори най-изпипаният продукт се нуждае от качествена субстанция, което да подплати външната му шлифовка, а в това отношение Blind Guardian могат доста повече.
