Нов албум на Hate! Знаеш какво означава това, нали? В почти всяко ревю те чакат n на брой сравнения с Behemoth и безметежни спорове кой кого копира. Що се отнася до нашето, тези тривиалности ще ти ги спестим. Но за по-незапознатите с групата все пак ще вметна вестникарското си мнение, че към днешна дата Behemoth са “Coca-Cola”-та, а Hate са “Pepsi”-то на зачернения дет метъл с щампа Полша. Демек двата продукта си приличат, и са много сериозни, но при Behemoth и “Coca-Cola” продукцията е по-претенциозна и издържана във всяко отношение. Особено напоследък, когато “The Satanist” оглави де що има класации за най-доброто от 2014-a година – изключая онази на глупците от “Revolver”, където Nergal и сие са след... Linkin Park?! Моля? Rev, вие тъпи ли сте, бе?!
Но, по същество! В “Crusade:Zero” Hate са много тежки, последователни... и крайно банални. Оставям на вас да решите дали това, че 13-те парчета са запазени праволинейни и традиционни, но поощетени откъм творчески размах, е повече предимство или недостатък. Харесвам последователността, но слушането на предходния Hate-ов албум, “Solarflesh: A Gospel of Radiant Divinity”, беше доста по-интересно заради разчупените аранжименти и източните мелодии. Тук философията е “измисли няколко идеи, повтори ги по четири пъти, изпили едно хаотично соло и да си ходим” – достъпно, приятно, но твърде предвидимо! Поне “Valley Of Darkness” и “Crusade Zero” представят някои добре изградени бавни моменти, където музиката се отваря към повече театралност. Но лириките също предъвкват изтъркани теми - “човеците са гадни, апокалипсис, к*р за религията”. И това е вече девети албум, доизчерпващ тотално изчерпаната тематика. Освен това, приликата във вокалите на Adam the First Sinner и Adam “Nergal” Darski също ще събуди злите езици. Хайде, за никого не е изненада, че Sinner подражава на Nergal. Но на това отгоре, целият “Crusade:Zero” е записан и продуциран в Hertz Studio, където се роди и “The Satanist”. Не само маниерът, ами самият звук на вокалите е същият!
Въпреки недостатъците на албума, Hate са достатъчно сериозни в изпълнението и визията му, така че той си заслужава слушането, а групата – респекта. Баналността и “познатото отнякъде” звучене не правят “Crusade:Zero” лош, просто ще го чуете няколко пъти, оцените и забравите набързо.
