Шокиращо е музикалното ниво, което постигат Epica в новото си произведение – “The Divine Conspiracy”. Само след два дългосвирещи албума, младата холандска група определено е открила себе си; всеки от шестимата музиканти е стъпил здраво на краката си и показва завиден професионализъм. Мозъкът на групата Mark Jansen (китара и харш вокали) явно е влял цялото си композиционно умение в албума. Без Epica някога да са се били в гърдите, че музиката им звучи като филмово-ориентиран саундтрак, те всъщност наистина го постигат, имайки вече зад гърба си издадена цялостна композиция към филм – “The Score: An Epic Journey”. “The Divine Conspiracy” не се отклонява от формулата – метъл саундтрак с изключителен баланс. Всички инструменти се допълват, без да има борба за доминиране – мощна китарна основа, биещи ритъм на формиращите сърцевината барабани и бас, красиви кийборди, естествено симфонично начало и изпълващи хорове. Впечатление прави силното присъствие на клавирите, които в никакъв случай не са заглушени от симфоничните пасажи и постигат отлична симбиоза. С това и с общата детайлност на албума, групата е постигнала голям успех в звуково отношение, за което вероятно немалка вина има и техният продуцент и звукозаписен инженер - Sasha Paeth от прословутото Gate Studio.
Естествено, централна позиция в епохалната творба заема червенокосата красавица Simone Simons, чийто глас придава най-важното съдържание. Значително напреднала във вокалните си възможности, тя възпява по уникален начин религиозните възходи и падения, за които става въпрос в текстовете. В творчеството си Epica винаги са избягвали романтичните отклонения, както в лирически, така и в композиционен аспект, въпреки че стилово близките им групи са твърдо затворени в подобни граници. Холандците предпочитат да обследват тъмната страна на човешките страсти и да ги опишат музикално. “The Divine Conspiracy” е нагледното доказателство - без страх от комерсиален провал чуваме похвално количество дране от Mark Jansen и мощни, нахъсани китарни включвания, на моменти граничещи с дет метъла, или пък абсолютни прогресарски отклонения. Simone не се страхува да отпусне гласа си докрай и в нито една песен не прави излишни експерименти, само за да се хареса на масовия слушател. Дами и господа, свидетели сме на истински, стопроцентов симфоничен пауър метъл с класически женски вокали и това ме прави изключително щастлив.
Още от оркестралното интро (смея да отбележа, едно от най-забележителните, които съм чувал) става ясно, че ни очаква нещо епохално. За да не ни разочарова, началото е дадено от седемминутната резачка “The Obsessive Devotion”, където за пръв път разбираме колко зряла е станала бандата. Отдавна не бях чувал такова богатство в песен. Прочувственият, изпълнен със сила глас на Simone обладава душата, допълван от енергични и безпощадни китари, необходимата доза злобна агресия в ревовете на Mark, църковни хорове и симфонично блаженство. С изключителна продължителност радват всички парчета, включително баладите и специално “Chasing The Dragon” - най-силната на групата до момента. Хитът на албума определено е “Never Enough”, която те кара да си откачиш главата от кеф. Музиката не оставя слушателя нито за миг и го кара да попива внимателно всяка нота. Прокрадващите се още от началото ориенталски мотиви прерастват осезаемо в акустичното интро “La'fetach Chataz Rovetz”, а във “Fools of Damnation” се разгръщат напълно. В това ориент-метъл парче Simone показва нови аспекти на пеенето си, които я издигат на съвсем друго ниво. Епосът на албума е едноименното четиринайсетминутно “The Divine Conspiracy”, чийто заряд трудно може да се опише с думи. Оркестрално начало, хор, изпълняващ древни латински фрази, мощна ударна секция, която бие право в целта. Дано има филмови режисьори, които да чуят песента, а и не само нея, защото налице е един готов саундтрак, изпълнен с енергия и направен с чувство. Титаничен завършек на един прекрасен албум, обкован със здрава концепция, превръщаща го в хомогенно цяло.
Рядко се чуват толкова завършени и изпипани произведения, каквото е “The Divine Conspiracy”. Безспорно най-доброто, на което са способни Epica, вече напълно заслужили името си! С “The Divine Conspiracy” те вдигнаха нивото на критерия не само за себе си, но и за целия стил, с което албумът се превръща в най-добрия симфоничен пауър за годината, а може би и за доста време напред.
