Ето, че изминаха две години, откакто Xandria издадоха един от най-силните албуми в кариерата си – “India”. След този емблематичен запис немците бяха затрупани от редица ангажименти – съвместни концерти, фестивали, турнета и какво ли още не. Но ако някой си мисли, че музикантите са си губили времето, се лъже наистина жестоко, а доказателството вече е факт – прясната продукция на Xandria, озаглавена “Salome – The Seventh Veil”. Или по-точно албум, който определено си заслужава вниманието и въпреки че едва ли може да се сравнява със своя предшественик по качество, далеч не е за изпускане.

Първото, което прави впечатление относно “Salome”, е леката промяна в стила на Xandria – целият албум е издържан повече в рок звучене, отколкото предишните три, на които пасваха по-скоро симфонично-готическите определения. Разбира се, елементите на готиката намират своето място и тук, още с началната песен “Save My Life”, която чрез напомнящия на “Ravenheart” инструментал се придържа към старите тенденции на групата. Гореспоменатото рок звучене си проличава веднага чрез следващите песни – “Vampire” и “Beware”, а втората разкрива красотата на гласа на Lisa и недвусмислено подчертава, че независимо от стила и изискванията на дадено парче, тази изключително даровита дама не среща никакви затруднения с изпълнението. В “Emotional Man” си проличава характерният с по-ниския си тембър глас на фронтмена на финландските рокаджии Entwine - Mika Tauriainen, който още след съвместното турне на двете групи обяви, че ще вземе участие в две от новите песни на Xandria. Е, независимо от краткотрайността на намесата му ясно личи, че гласовете на Mika и Lisa се допълват прекрасно и се вписват в инструментала по невероятен начин. Непосредствено след своеобразния дует следва едноименната “Salome”, вдъхновена от легенда от “1001 нощ” – красива композиция с няколко мотива, присъщи на Изтока; песен, в която интензивно се усеща майсторството на басиста Middelhauve, чието изпълнение засилва акцента върху извивките на вокалното изпълнение на Lisa. Също така няма как да не отдадем заслуженото на китаристите Heubaum и Restemeier, сътворили мелодичния инструментал към средата на песента, който засилва красотата и влиянието на и без това изключителното парче. По-скоростното изпълнение “Only For The Stars In Your Eyes” е вторият дует между Lisa и Mika. Осезаемо е влиянието на финландеца, през цялото време се забелязват рок елементите, присъщи на неговата група, така че самата песен звучи по-скоро като дело на Entwine, отколкото на Xandria. Което съвсем не означава, че резултатът не е на ниво, дори напротив! “Only For The Stars In Your Eyes” е важен момент от албума, внасящ разнообразие и допълнителна мелодичност. “Firestorm” и “A New Age” леко напомнят звученето на бандата от времето на “Ravenheart”, а защо не и “Kill The Sun”? Какъвто и намек да има, той е наистина далечен, защото новите елементи са открито поднесени и в двете песни. Неведнъж съм изразявала мнение относно истинската красота на дадена песен или изпълнението й чрез минимално количество средства и елементи, които да окажат нужното влияние върху слушателите. Точно такъв е случаят и с единствената балада в албума – “The Wind And The Ocean” – нежното изпълнение на Lisa звучи спокойно и предразполагащо с помощта на Marco, който е изцяло отговорен за клавирния инструментал и самата мелодия. Красивата балада е последвана от най-разнообразното и мелодично парче в целия албум – “Sisters Of The Light”. През началните, типични за Ориента мотиви и постепенното им разгръщане в присъщия на Xandria стил, към умело вплетените в инструментала източни мелодики, песента сама по себе си е наистина уникална, поне що се отнася до цялостното творчество на групата до момента. За мое съжаление ситуацията със “Sleeping Dog’s Lie” далеч не е същата. Всъщност тя неминуемо ме подсети за някои по-стари парчета като “Answer” и “In Love With The Darkness”, превърнали се в неоспорими класики на Xandria. Това обаче е разбираемо – същността на албума като цяло е доста различна от тази на предшествениците му, но въпреки това няма начин да се откъсне изцяло от създадената вече стилистика на групата и изведнъж да поеме съвсем нов курс. Финалът е представен от мелодичната “On My Way”, която като че ли се опитва да докаже точно обратното. Дали опитът е успешен или не едва ли е от голямо значение; важното е, че песента звучи като идеален завършек на албума.

Както вече казах, албумът определено си заслужава вниманието. Дори повече – задължителен е за феновете на симфонично-готическия метъл, за който Xandria е едно от водещите и емблематични имена. Част от текста на едноименната песен гласи “Long live Salome” – но от познатия стил на групата, през преобладаващите рок елементи, до гениално вмъкнатото източно звучене, към което Xandria целенасочено се стремят, албумът не само хвърля нова светлина върху един безсмъртен мит, но по свой собствен начин поражда нова легенда – с цялата й красота, магичност и мистика.