Украинският клавирен виртуоз Vitalij Kuprij винаги е бил от тази категория музиканти с лесно разпознаваем стил на свирене и композиране, които колкото и да се променят, винаги кръжат около една строго определена орбита на звучене. Това в никакъв случай не представлява упрек в повтаряемост или предвидимост, а по-скоро е израз на съвсем ясен и уникален почерк, който оставя трайни следи във всичко, до което се докосне Vitalij, колкото и индивидуални да изглеждат отделните му творби. Пред нас стои шестата метъл творба на маестрото - “Glacial Inferno”, за която музикантът отново е променил своя облик, или по-точно е поставил нова карнавална маска пред лицето си, само за да я захвърли настрана по-късно, както стори и с предишните си превъплъщения. “Glacial Inferno” е типичен представител на неокласическата изящност, която винаги е била съществена част от творчеството на Vitalij, бидейки възпитаник точно на класическата школа. Тук обаче за първи път ставаме свидетели на стилово изчистен албум, отърсил се от прогресив залитанията в “High Definition” или от джаз заемките във “Forward And Beyond”. Съвсем постоянен и прецизен в музикално отношение, “Glacial Inferno” залага и на солидна динамика и разнообразие на композиционна основа, което компенсира напълно за статичната стилова принадлежност. Заради тази си раздвиженост песните звучат като отделни пиеси, които не се захващат нито по смисъл, нито по усещане, макар и здраво стъпили на съвсем ясна обща стилова база. По този начин Vitalij e избегнал еднообразното развитие на хомогенен, инструментален албум, в който поради липсата на гласов водач парчетата се сливат в едно неразграничимо цяло. Ако търсим еквивалент в творчеството на клавирния майстор, това ще са най-ранните му солови изяви, и по-специално “VK3”, като основната разлика се състои в това, че този път Vitalij не форсира техническото си умение в главозамайващи надпревари, а успява да звучи технично и впечатляващо дори и в средно темпо.

Първата ни стъпка в ледниковата преизподня ни потапя в познатата обстановка от скоростна, мелодична и симфонична прелест със “Symphonic Force”. Още тук си проличава значително подобрената продукция и чудесното музикално общуване между всички градивни елементи в бандата. И това не е учудващо, когато на едно място се съберат величия като Michael Harris (китари), John Macaluso (барабани) и Randy Coven (бас). “Liquid Rain” е най-хетерогенното като атмосфера парче от тавата, което плавно преминава от усещането за безметежност и спокойствие през забързаната и съсредоточена солова изява и стига до напрегната и очаквателна средна част. Началото на “Fire in the Sun” е дадено с изящна овертюра, напомняща на Капризите на Паганини със своите обширни разходки по гамите, подобни на добре контролирано глисандо. Съвсем очаквано след такова изтънчено встъпление, Vitalij стоварва върху ни цялото си величие като изпълнител и композитор, връхлитайки с ударна доза надсвирване и китарно-клавирни хармонии, в които впоследствие се добавя и леко бароков привкус. Хлъзгайки се по протежението на албума, се натъкваме и на заглавното “Glacial Inferno”, което звучи съвсем различно от всичко, правено от Vitalij досега. Това е тежък и отмерен инструментал, съчетаващ размазани и протяжни китарни рифове със съвсем плътни и целеустремени такива и в резултат превръщащ се в тежко и твърдо проявление на сила. “Dancing Flames” преплита редица екзотични, псевдо-ориенталски елементи, които сякаш събуждат картини на пустинен оазис, леко потрепващ в далечината от тежестта на маранята. Това е една от най-въздействащите и качествени композиции в албума, която повече създава мистична и увлекателна атмосфера, отколкото парадира с техника. По подобен начин се развива и “Forgive” – двуминутна, чисто кийбордна интерлюдия, използваща ефирните настройки на звука тип Jean Michel Jarre, внушаващи покой и сигурност. И за да продължи серията от досега нехарактерни за него бавни и лирични инструментали, наподобяващи музикална импресия, Vitalij Kuprij продължава с “Dying to Live” да докосва спомени, пазени дълбоко в съзнанието на всички ни. Разходка по плажа на свечеряване или спокойното взиране в звездите късно вечер – всички тези картини изникват пред погледа ни по време на чудесното парче. “Burning Ice” отново се връща към характерната действена и своенравна обстановка, правейки паралели с доста от нещата във “Forward and Beyond”, а самият край на албума е даден с “Drifting Away”. Това е един плавен финал, в който Vitalij комбинира забавената и нехайна обстановка с чувствени и наситени китарни и клавирни сола.

Да бъде подминат албум като “Glacial Inferno” заради отсъствието на вокали би било непростима грешка за всеки уващаващ себе си меломан. Дори и да е залагал някога на чистото инструментално доказване с много сола и малко идея, Vitalij Kuprij отдавна се е разграничил от подобен неплодотворен начин на музициране. Парчетата от “Glacial Inferno” са прецизно замислени и умело оформени до структура, напомняща малко по-раздвижени метъл песни, в които нито едно соло не идва в повече, нито отегчава. Точно обратното - Vitalij Kuprij ни поднася един от най-големите си шедьоври, достоен съперник на “Forward and Beyond”, с който маестрото отново прави стъпка встрани от основните стереотипи и шаблони на инструменталните изяви така, както е постъпвал и винаги.