Blinded Colony са млада шведска банда, правеща Гьотеборгски дет. Виждате ли стереотипа тук? Да, ама не... За добро или зло, шведските младежи са се отклонили стилово от прословутата родна мелодет традиция, комбинирайки я смело с трансокеански метълкор елементи. Резултатът – малко по-лесносмилаема и мейнстрийм насочена разновидност на стила – е поднесен умело и в безупречна форма. Още с издаването на второто си демо “Promo 2005”, Blinded Colony намекнаха, че ни готвят нещо голямо, дори и при сменен лейбъл и промени в състава. Сега, когато “Bedtime Prayers” е вече факт, надали имаме поводи да се оплакваме. Четири години след дебютния си албум “Divine”, младежите са израстнали видимо и са се отдалечили от досегашния си образ на посредствена мелодет еднодневка. Рязко хвърлили се в дълбокото, Blinded Colony омешват с младежки ентусиазъм постигнатото в мелодета от двете страни на Атлантическия океан. Наистина, метълкорът избива по-дръзко от очакваното на повърхността, но това не е за сметка на техничността или музикантството в албума. Напротив, “Bedtime Prayers” е дори по-сложен и изпипан от предшественика си и показва недвусмислено, че и в по-новите жанрови разклонения има място за разгръщане на достатъчно техничност. Младите шведи са напипали правилната нотка, така че хем да звучат бунтарски и леснодостъпно, хем да останат доволно сложни и музикантски, заслужавайки поради това с право да се нарекат мелодет група от новото поколение. Точно тези характеристики нареждат Blinded Colony с лекота до банди като Sonic Syndicate и Misery Inc., които прокараха странната амалгама от американската и европейската школи в стила. Основното, което се е променило в групата, са вокалите, дело на новодошлия Johan Schuster, който се старае да изтръгва от гърлото си типичните за метълкора писъци, комбинирайки ги често със своенравни и мелодични чисти припявания. Това допринася най-вече за разгръщането на характерните метълкор елементи в музиката на Blinded Colony, докато основата остава наситена с добре премерената ритъм секция и кийбордните подплънки на Гьотеборгския стил. Качеството на продукцията е видимо подобрено, достигайки нивото, необходимо на една модерна формация, за да изрази убедително идеите си.

Откриващото “My Halo”, съвсем спокойно би могло да е написано в някой затънтен американски квартал, като дори китарите звучат замазано и с подходящия ламаринен кънтеж. Доста изненадващ избор на встъпително парче, тъй като второ подобно в тавата не се открива. Без да чакат покана, със заглавното “Bedtime Prayers” Blinded Colony сменят главоломно и дистър, и усещане и се развихрят с пълна сила още от краткото насечено интро. “Once Bitten, Twice Shy” е неслучайно избрано за пилотен видеоклип към тавата, печелейки за секунди симпатиите на слушателя с наситена ритъм секция и прихващащ припев. Очакванията някъде тук опростената и стандартизирана структура на парчетата да ми досади, не се сбъдват, а причината за това се крие в умелия подход на музициране – с много хъс, желание и усет. Всичко е подбрано и дозирано по подходящ начин, така че да се получи чудесна комбинация от неангажираност, простота и сериозен инструментален фундамент. “Need” се доближава най-отчетливо до представата ми за съвременно мелодет парче, най-вече заради плътната си китарно-барабанна основа и дейното участие на кийборда както в самите рифове, така и във фоновата стена. Последвалото “Revelation, Now!” продължава серията от хитово звучащи музикални залци, побиращи се във всяка уста, а “21st Century Holocaust” успява дори да постигне нещо повече от умерено успешните, по-скоро типично младежки опити на предходните песни да звучат едновременно мрачно и мелодично. В доста неблагодарна почва са избрали да пуснат корени младите шведи, но ми се ще да вярвам, че парчета като “In Here” и “Aaron’s Sons” няма да останат забравени дори и след пълното асимилиране на наследника на “Bedtime Prayers” или поредната серия целенасочени хитове. Не по-малко ефектен е и практическият завършек на тавата “Heart” - атмосферичен, насечен и непокорен. Самият факт, че Blinded Colony подтикнаха обсъждане на тема умение и идейност върху постановка, предразполагаща по-скоро към бързо изчерпване и пренасищане, говори достатъчно красноречиво за достойнствата на “Bedtime Prayers”. Остава само да гадаем още колко групи ще се нароят в стремежа си да ни поднесат подобна директна и общодостъпна разновидност на мелодета.