Много станаха всички тези експерименти с дета, които безвъзвратно отклониха фокуса на модерната публика към по-мелодични и комерсиални разклонения в стила. Сами по себе си Miseration също представляват един експеримент, който обаче концентрира в себе си бруталния и първороден дет с есенцията от това, което прогресът донесе в лоното на мелодета. Акцентът е поставен върху зверската екстремност и суровата бичкия, като ненатрапчиво тук и там се промъкват елементи от мелодичните жанрове, по-скоро нахвърляни с естетична небрежност, отколкото умишлено подреждани в стремеж за смекчаване на цялото. Или с други думи, кадифената ръкавица, прикриваща стоманената ръка на безчовечността, е свалена и поставена в джоба, докато шведските юмруци се стоварват върху ни и млатят безмилостно. Така биха звучали Morbid Angel или Deicide, ако си бяха позволили отклонение в малко по-модернизирана и мелодична обстановка. Или Edge of Sanity, ако бяха направили звученето си по-забързано, технично и остро. А Miseration всъщност е един от многото странични проекти на мултиинструменталиста Jani Stefanovic (DivineFire, Essence of Sorrow), който заедно с младото попълнение в редиците на многообещаващите мелодет вокалисти Christian Alvestam (Scar Symmetry) влиза в едно неотдавна изоставено от него амплоа. Доколко това е поредното хрумване на Jani, което ще се окаже временен проект, е в случая несъществено, защото “Your Demons – Their Angels” не претендира да променя стандарти или да полага основи на нещо ново, а е просто един чудесно изпипан албум, който ако не друго, поне изтиква на преден план безспорната си идейност и находчивост.

Всичко, което получаваме в преддверието на албума, е сурово кимане наместо поздрав в лицето на откриващия риф на “Thrones”, след което биваме повлечени от плътна, ритмична, причиняваща мозъчни сътресения бичкия. Следи от гьотеборгска приветливост има, но само размазани по добре пресметнатата и подредена ритъм секция. Всичко останало се грижи да приведе звученето в приятно първичен и агресивен вид, подходящ за предстоящата дет касапница. Още няколко предупредителни изстрела във въздуха пуска “Perfection Destroyed” и тук Christian намира за уместно да проведе типичната си променада по всевъзможни стилове на пеене – от най-обикновени дет писъци, през грайнд грухтежи, до тех-дет стенания и чисти вокали. “Seven Are The Sins” отприщва стихията, сееща лудост в неспирни барабанни канонади, за да намали след това за кратко темпото до “World Lethality”. Натъкваме се на добре режисирани преходи в ритъма, които само подчертават сложността в композициите, до този момент прикривана стриктно зад стена от почти няма агресия и безчувственост. Нито следа от прогресив заемки обаче, въпреки цялата сложност на композициите, по-скоро Miseration разбират в пълнота значението на словосъчетанието “техничен дет”. Точно в подобен стил се разгръща и “The End Designed”, за да бъде последвано от ново мелодет откровение – “Chain-Work Soul”, което би паснало идеално в репертоара на Scar Symmetry. За “Noctivagant” шведското дуо построява още едно плътно рифово превъзходство, точно както стори няколко песни по-рано за откриващото зверство. Бас, барабан и китара жертват многопластието на музиката и разнообразието в изсвирените партии, за да подхванат заедно общи линии на развитие и така да придадат стегнат и удебелен вид на рифовете. Стружки се леят от колоните ни по време и на закриващото “Scattering The Few”, което довършва започнатото преди 40 минути с рязък замах и нахъсано поведение.

Мiseration радват с добре изпипана симбиоза между брутализъм и мелодичност, с ярко изразен превес на агресията. Дори тази мелодичност не прекалява със засуканост или претенциозност, по скоро намира израз в малко по-високи рифове и епизодични сола, изпълнени безупречно от вече доказалия се като професионалист Jani Stefanovic. Miseration явно ще играе ролята на музикален отдушник на двете чеда на мелодичността, които ще изливат в бандата реки необуздана сила и злоба, подхранвани от основните им, преобладаващо леки занимания.