На ръба на разочарованието се намира новият албум на Bloodbound – “Book Of The Dead”, особено за чакащите го с огромно нетърпение след невероятния дебют “Nosferatu”. Той внесе приятна емоция сред феновете на олдскуул хеви метъла, тъй като възвърна с голямо количество свежест позабравени класически постановки. Без да е нещо нечувано и революционно, “Nosferatu” бе пълен с идеи и цялата енергия на младите шведски музиканти бе въплътена в него. Обръщам толкова внимание на дебюта на Bloodbound, не само защото беше едно от значимите метъл явления на 2006-та година, но и важна база за сравнение с новата им творба. Още с издаването на първородния ми мина мисълта, че ТОВА ще е албумът на групата, тъй като се е затворила в един стил, в който вече всичко е изсвирено и единственото, което можеш да направиш, е да поизлъскаш и освежиш старото. Именно носталгията издигна толкова “Nosferatu” в очите на хардкор фенбазата на класическото хеви. Всичко това доведе до резултата “Book Of The Dead” да не е толкова добър и значим, колкото предшественика си. Естествено, своето огромно влияние има и напускането на вокалиста Urban Breed, който с течение на времето се доказа като един от най-обещаващите певци в метъла със своите изпълнения в Tad Morose и Bloodbound. Сега обаче той вече не е част от бандата и само можем да чакаме появяването на бял свят на новия му солов проект.
На мястото на вокалния проповедник на “кръвно-свързаните” е седнал по-малко известният Michael Bormann. Спорно е доколко той е най-подходящият избор за заеманата от него позиция. От една страна, той има нужната класическа шлифовка, придобита в групи като Jaded Heart, Bonfire, J.R. Blackmore и Rain. От друга, обаче, пеенето му е по-скоро към тънкия край на хеви метъла, т.е. има по-мелодичен, рок-ориентиран глас. Поради това е налице контраст между пеенето му и останалата музика. За инструменталната част на “Book Of The Dead” забележките ми са по-малко. Момчетата са безспорно добри музиканти, но се усеща повтаряемост. С просто ухо дори се хваща явната прилика между повече от една-две песни от новата тава със старата. Същите триоли, същия ритъм и композиционна структура. За тези, които се сблъскват за първи път с групата, това надали ще е от значение, поне до момента, в който не чуят и “Nosferatu”. Текстовете също следват добре познатата вече линия на мистицизма и хорър тематиката. Успехът на Bloodbound с дебюта очевидно им е позволил да вложат повече средства в “Book Of The Dead” и продукцията му е осезаемо по-добра. Докато предшественикът му звучеше като произведение, записано по-скоро в началото на 90-те, то новият албум определено е със значително изчистен звук и микс.
От всичко, написано дотук, се създава впечатлението, че “Book Of The Dead” е слаб албум. Не е точно така, обаче – сам по себе си не е лош, но няма как да не го сравнявам с шедьовър като “Nosferatu”. Истината е, че той явно ще е и пикът, и падението в кариерата на Bloodbound, освен ако не поемат по друг път.
