Помните ли 2002-ра година? Освен откриването на вода на Марс и въвеждането на еврото като официална валута в ЕС, тя отбеляза и появата на последния велик албум на Manowar. Наистина след “Warriors of the World” американските крале постепенно започнаха да затъват в посредственост и преповтаряне на собствените си класически постановки – и така до настоящия нерадостен момент, в който дори за най-верните им почитатели е трудно да гледат сериозно на тях. В създалия се вакуум претенденти за трона не липсваха, а може би най-упоритите сред тях бяха немските варвари от Majesty.
Седмият опус на квинтета наследява добре познатата фраза на сполучливите “Thunder Rider” и “Banners High” с простовати, но изненадващо ефектни композиции. При все че целият им стил е едно голямо клише, Majesty вярват безрезервно в него и това придава на музиката им онази странна убедителност на детска приказка, чието повърхностно повествование не пречи да ѝ се насладиш. В неумерено епичния хеви/пауър метъл на “Generation Steel” липсват каквито и да е изненади или дори намек за иновация, но все пак той успява да е грабващ до степен, караща те неволно да си припяваш дадена мелодия дълго след отшумяването на албума.
Сравнително постната инструментална основа на песните е използвана оптимално, като акцентът пада предимно върху запомнящите се вокални хармонии и хорови включвания. Фронтменът Tarek Maghary измина дълъг път от фалцетното пищене а ла David DeFeis в “Sword & Sorcery” и тук прави най-силните си партии до момента, като поднася очаквано патетични текстове за свобода, единство, битки и… правилно, хеви метъл. Пословичната праволинейност на състава работи най-добре в ударните, скоростни парчета като “Circle of Rage”, “Damnation Hero” и “Knights of the Empire”, а задължителната балада “The Last Reward”, макар и не от класата на една “Asteria”, внася нужната доза лиричност в юнашкото препускане. Въпреки че злоупотребява с експлоатирането на припева, “Children of the Dark” всъщност е най-раздвиженото изпълнение в диска, докато забележителният химн “Rulers of the World” извежда героичното начало до нови, триумфални нива, напомняйки страхотната “Warlords of the Sea”.
Пътят към величието по правило минава през непознати, обгърнати от мистерия полета, а не по вече утъпканите коловози. Majesty, от своя страна, никога не са се стремили да бъдат някакви съвременни пионери в жанра – те са тук, просто за да окъпят стоманата си в кръвта на неверници и да отдадат почит пред боговете на метъла. И го правят без компромиси.
