Naildown спечелиха симпатиите на мелодет почитателите със своя дебютен албум “World Domination” преди две години. Самата истина е, че групата звучеше като добре продуциран, млад клонинг на “Follow the Reaper”-ските Children of Bodom, но сред умелия прочит на класиците се долавяха и нотки на лично отношение и зараждащо се различно мнение. Това мнение, вече напълно доразвито, ни бива поднесено сега под формата на втория албум “Dreamcrusher” и за нещастие нашите най-добри предположения са се сбъднали. Защо за нещастие? Финландската четворка е успяла да се развие и отдели от вече добре познатия ни стереотип за пауър метъл банда с харш вокали и технични китарни надпреварвания, за да се доближи до класическата представа за мелодет банда, като например In Flames. Към това Naildown са се насочили в една новаторска посока, която обаче не впечатлява особено, въпреки безспорната си оригиналност. Заложено е на доста по-малко дет писъци от обичайното и точно това е голямата грешка на групата, заедно и с дразнещото, на моменти лигаво звучене на чистите вокали. Партиите на Daniel Freyberg напомнят леко алтърнатив рок усещането на Green Day или Foo Fighters, което вместо да носи разнообразие, по-скоро отегчава. Случващото се под гласовата равнина е достойно за адмирации поне от техническа гледна точка. Накъсани и енергични рифове, подкрепяни от солидна ритъм секция, изграждат една прекрасна инструментална основа, напомняща на групи като In Flames и Soilwork. Но дори и тук не се усеща особена емоция или по-дълбока мисъл, всичко изглежда изсвирено насила. Няколко по-силни парчета като “Like I’d Care” и “P.I.B” изпъкват силно сред масата безлично надсвирване и посредствеността на вокалните линии. “Deep Under The Stones” е прекрасен, почти седемминутен инструментал, който иронично оставя най-силни впечатления в албума. Под прикритието на едно сравнително оригинално звучене, Naildown са пожертвали хъса и целенасочеността на “World Domination”. А това, което застава пред нас с “Dreamcrusher”, е един плътен, добре структуриран и стилен начин да се експлоатира блудницата, в която мелодетът е заплашен да се превърне поради собствената си актуалност.
