Интелигентен и високомузикантски са думите, които хрумват след първите няколко завъртания на новия албум на Hacride. След още няколко слушания започват да прииждат и суперлативите като гениален и размазващ. Пъстра и всеобхватна амалгама от цялото войнство на модерните метъл стилове предлага “Amoeba”, поразяваща слушателя с дълбочина и остър композиторски нюх. Това е прекрасна комбинация от протяжния и техничен слъдж на Isis, беснеещия метълкор на Unearth и щипка ароматни заемки от мелодичния траш на Textures или новата Gojira. Или с други думи, изправени сме пред един от шедьоврите на това странно явление, наречено поради липса на по-добри определения пост-метъл. Многолика техничност, непризнаваща границите на ритъм, темпо или мелодия се сипе безспирно, фино пресята през ситото на находчивото и смислено музициране. Не дразнят умелите надсвирвания на френските новатори, нито отблъскват с ненужна претрупаност. Всичко е пресметнато с прецизността на сериен убиец маниак, като в равни отношения са смесени емоция, сложност и инструментализъм. Наблягащи на разтеглената и обсебваща ефектност на слъджа, французите размиват стиловите си очертания с резки и насечени ритми, които правят комбинацията контрастна и съвсем отчетливо демонстрираща отделните достойнствата на творбата. Всяка секунда ни предизвика с бомбардировка от целенасочени шумови заряди, които се подчиняват на завършения и съвсем ясно проследим из цялата “Amoeba” стил. Във всяка нота е скрита толкова много музика, че след първоначалното си въодушевено куфеене, човек се чувства принуден да седне и просто да слуша, да вниква и да се наслаждава на нещо дълбоко.
Неочаквано гръмва метълкорска озвереност след краткото лирично интро на “Perturbed”. Бърза и умела китарно-барабанна рифовка с отчетлива и разнолика стъпка ни повежда към псевдо-прогресивни пасажи и китарни интерлюдии с жужащ полуакустичен дистър. Изненадващото фламенко встъпление на “Fate” отстъпва място на мачкащ барабанен залп, след който върху ви като терорист камикадзе се стоварва високоенергийно и лудешко парче, изправящо всяко косъмче по гърба ви и каращо ви да удряте ентусиазирано глава в стената. Малко по-спокойно се развива чисто метълкорското “Vision Of Hate”, но дори тук намираме място за по-интелектуална интерлюдия. Приятната изненада в албума е брилянтният във всяко едно отношение кавър на “Zambra”, който е успял по оригинален начин да пресъздаде хип-хоп усещането от оригинала, но правейки прочит с няколко идеи по-сложен и засукан. Помощ за това със сигурност е оказало и гост-участието на Ojos De Brujo, оригиналните изпълнители на “Zambra”. Според мен това изпълнение спокойно може да послужи за първокласен лекторски материал на всички групета, опитващи се със спорен успех да правят т.нар. нео метъл. Техничният китарно-басов инструментал “Liquid” носи усещане за нещо зараждащо се, или за създаването на биомеханичен живот. Hacride са счели за уместно тук да сложат повратната точка в звученето на своя албум. Оттук насетне преобладаващите досега метълкор елементи са сведени до минимум за сметка на раздвижен и динамичен слъдж, изграждащ според мен по-стойностната половина от албума, макар че и най-малката причина за недоволство от първата такава не съществува. В сложен полиритъм е изградено последвалото “Cycle”, което отприщва със себе си вълна от разтеглени, силно експресивни музикални композиции. “Digged of Soul” открива с атмосферично интро, за да поведе кораба на съзнанието ви през една музикална действителност, осеяна с множество подводни течения и обрати. Преди да ни зарадват с успокояващия и сантиментален инструментал “Ultima Necat”, Hacride са твърдо решени да ни предизвикат с още едно по-грубо изпълнение в лицето на “Strength”. А закриващото “On The Threshold Of Death” просто не се поддава на коментар, точно както няма смисъл да се коментират абсолютно завършените шедьоври. По блестящ начин тук са акумулирани всички достойнства на вече отминаващата “Amoeba”, просто за да изградят един потресаващ финал.
Hacride са различни от масата, впечатляват с висок естетичен усет и знаят идеално как да оползотворят всяка секунда от музиката си. “Amoeba” синтезира по прекрасен начин два коренно противоположни музикални свята – метълкор и слъдж, и по този начин демонстрира своята готовност да изненадва и шокира слушателя. Едно задължително приключение за сетивата и разсъдъка ви, след чийто край гарантирано ще останете без дъх.
