Издание след издание, Susperia съвсем заслужено се превръщат в първенци в мелодичния траш не само на родната норвежка сцена. Новият им албум – “Cut From Stone”, нанася безмилостно своя удар и потвърждава окончателно горното твърдение. Още от първо слушане става ясно, че бандата не се е отказала от експерименталните си търсения и е готова винаги да ни изненада. Странен е фактът, че корените на членовете на групата в блек метъла, но те поели по съвсем друг път и са оставили зад себе си сатанинския завет в името на далеч по-различна цел. Може да се каже, обаче, че във вените и на петимата все още има следи от ледената норвежка жилка, различима в твърдостта, с която поднасят песните си. И все пак “Cut From Stone” е най-отдаденото им на музиката произведение досега. Личи как във всяка песен е вложена страшно много мисъл, така че да е изградена възможно най-балансирано. По равно са залегнали мелодика и твърдост, за да се достигне надъхващ душата и ума резултат. С началото, поставено от “More”, Susperia ни дават да разберем, че наистина ще има още и още! Бързи двойни китари, на места синхронизирани, впоследствие отделящи се – едната поддържа основния риф, другата се забързва в наелектризиращи шредове. Барабаните сменят своя такт достатъчно често, за да затвърдят чувството на значително разнообразие. По образцов ред се нижат песните една след друга, което отново подсказва за сериозния труд, хвърлен за изграждането им. Много трудно е да се каже в наши дни, че дадена група има свое неподправено звучене, но изглежда, че Susperia са го намерили на ръба между титаничните размазващи траш рифове и пропитите с мелодика сола и дори леко меланхолични моменти. Но при все че бандата разкрива своя нова страна, която е по-нетипична за стила, музиката в “Cut From Stone” в никакъв случай няма да ви остави на мира. Песните те отвеждат до самия предел и наелектризират максимално съзнанието. Нишката на покой, която се прокрадва от време на време, само обогатява общото звучене, без да нарушава целостта на записа. Всяка песен следва идеята на предишната и я доразвива, а последната те препраща отново към първата, затваряйки този дяволски кръг, от който не ти се иска да излезеш. Водач в тази обречена разходка е уникалния глас на Athera - комбинация между Matt Barlow, Peavy Wagner и естествено огромна част, вложена от самия него. Определено най-силната страна на Susperia е в лицето на техния вокалист. Мощно и завладяващо, пеенето му съдържа щипка неподправена агресия (“The Clone”), но може да бъде и състрадателно и тъжно (“Distant Memory”), експериментало (“Between the Lines”), или изключително мелодично (“Under”), но във всички случаи - уцелващо правилното място. Песните оставят впечатлението, че именно гласът на Athera извежда и определя пътя и на останалите инструменти, сякаш са подчинени пряко на магията, лееща се от гърлото му. Може би тази илюзия се дължи на явното единство, царящо в групата – те имат обща цел и я следват заедно. Останалите музиканти също дават своя индивидуален принос, като особено впечатляват партиите на Cyrus и Elvorn. Двамата китарни герои са наблегнали на изпипаната рифовка и въздействащите сола, а свиренето им като цяло звучи много по-добре изградено и израстнало в сравнение с предишния албум на групата - “Unlimited”. Ритъм секцията пък е дело на Tjodalv, който не е необходимо да се обсъждаме, тъй като името му говори само за себе си, както и басистът Memnock, също не оставащ незабелязан.

Без да се колебая, ще кажа, че “Cut From Stone” е най-добрият албум на Susperia и ще чакам с нетърпение нататъшното развитие на групата. Дотогава съм сигурен, че ще бъде изслушан безчет пъти, не само защото е добре балансиран и правилно изграден, но и защото е изключително универсален – подходящ за всяко време и настроение. В музиката се крие мрак, но има и светлина, омраза и любов и всичко останало, съпътстващо човешкия живот.