Италия отдавна е известна с постиженията си в областта на симфоничния пауър/прогресив метъл, но традиционно изостава от актуалните тенденции в тежката музика. Е, вълната от модерни звуци, надигнала се от скандинавските страни, най-сетне заля и Апенинския полуостров, а след оттеглянето на прилива от водите изплува първото достойно попълнение в младия поджанр. По-малко от година след забележителния си едноименен дебют, Temperance удрят пак – с напълно изчистена концепция и още по-концентрирано внушение.

Сравненията с Amaranthe отново са неизбежни, но в “Limitless” италианският квинтет вече търси свое лице и изразителност, като в резултат стои доста по-убедително и авторитетно. Симбиозата между разнородните влияния в стила на Temperance тук е още по-естествена и е почти невъзможно да бъде разчленена на съставни елементи като метълкор, техно, евроденс, мелодет, пауър метъл и пр. Хитовото начало от предходния запис е доразвито и изведено на преден план, но не за сметка на композиционните качества на песните. Макар и колебаещи се около четириминутна продължителност, те предлагат достатъчно интересни обрати и същевременно са белязани от онази обсебваща мелодичност с класически привкус, така характерна за италианската музикална школа.

“Oblivion” открива албума с онзи тънък баланс между поп и симфо метъл, на който банди като Krypteria и (напоследък) Within Temptation дължат успеха си. Интензивното прескачане между идеи и настроения продължава с азиатските фолк нюанси в “Amber & Fire”, минава през романтичната “Stay” и “Mr. White” – колкото забавен, толкова и грабващ трибют към телевизионния култ “Breaking Bad” – за да ни отведе до изящната, заредена с позитивизъм балада “Goodbye”. Като един дяволски секси хибрид между Charlotte Wessels и Elize Ryd, Chiara Tricarico демонстрира впечатляващ гласов диапазон и майсторско, емоционално представяне на фона на епизодични мъжки вокали и богато оркестриран инструментал. Радващата по детски достъпност на мини-шедьоври като “Me, Myself & I” и “Side By Side” е уравновесена от немалко автентични метъл моменти (“Save Me”, “Here & Now”, “Burning”), но това, което в крайна сметка обединява парчетата, е тяхното преобладаващо приповдигнато настроение и оптимистично послание.

Не е лесно да свириш модерен метъл, без или да залитнеш към прекомерно комерсиално звучене, автоматично гарантиращо пренебрежението на редовия фен, или да се изтървеш в самоцелна еклектика, от която слушателят трудно успява да запомни нещо. Temperance за втори път преодоляват предизвикателствата с изобилие от талант и достатъчно оригиналност, отправили поглед в към един нов ден за жанра. Или както пее Chiara в “Omega Point”: “Future is blinking at me…”