Най-честите асоциации с името на малката островна държава Дания са приказният свят на Ханс Кристиан Андерсен, особените климатични условия, ненадминатият увеселителен парк Тиволи и викингските следи. И може би King Diamond – ненадминатия майстор на хорър историите, интерпретирани в метъл музика (някои го наричат и Стивън Кинг на метъла). Истината е обаче, че скандинавската страна може да се похвали и със страхотна сцена, която завладява сърцата на всички отдадени меломани ежегодно. Настрана от легендарния разказвач на ужасите, Дания ни е дала и страхотни банди като Wuthering Heights, Manticora, Beyond Twilight, Anubis Gate, Pretty Maids, Royal Hunt, Artillery, Mercenary, Tyr и Mnemic.
Някъде между десетките имена се крият и Pyramaze – група със страхотно звучене и доста трудна история. История, която лесно би прекратила съществуването им, ако не беше силната упоритост. С първите си два албума – “Melancholy Beast” и “Legend of the Bone Carver” – датчаните успяха да се изявят и откроят като една от най-свежите и амбициозни пауър метъл банди на европейската сцена. За огромно съжаление, светлината не се задържа дълго над главите им и настават трудни времена. Гласовитият Lance King, придал голяма част от типичното им звучене, напуска. Момчетата продължават да следват артистичната си мечта, намирайки изненадваща алтернатива в лицето на Matt Barlow – гласът, превърнал Iced Earth в нещо историческо. Тогавашния нов вокален облик на Pyramaze е неизбежно различен, но пасва по един нов и непознат начин на композиционната брилянтност – “Immortal” се превръща в поредното попадение в дискографията на новаците. Популярното попълнение носи със себе си и множество нови слушатели и потенциални почитатели. Уви, заглавието на творбата е иронично и безсмъртността се оказва само една илюзия, когато Barlow се оттегля от състава само няколко месеца по-късно. Феновете започнаха да си задават въпроси, криейки някакви надежди за ново възраждане дълбоко в сърцата си. Надежди, които биват разбити на пух и прах, когато през 2011-а година някогашните претенденти за европейския пауър метъл трон излизат с новината, че главният им композитор и китарист Michael Kammeyer също се разделя с колегите си. Това вече наистина изглежда като финала на една недовършена приказка, нали?
Новият им албум, озаглавен “Disciples of the Sun”, е едно прекрасно доказателство за това, че за мечтите няма граници. Когато истински желаеш нещо, винаги можеш да го постигнеш. Нищо не е невъзможно. Ще продължим само с факти – Pyramaze са отново тук и силата им не е изчезнала. На мястото на Michael е Jacob Hansen, изявявал се в разчупени прогресив банди като Anubis Gate и Beyond Twilight. Зад микрофона пък е Terje Haroy, който има значително по-малко опит зад гърба си, но се справя повече от чудесно. След седем години тишина историята продължава да се пише с кръвта от всички жертвания, с които останалите членове на Pyramaze са успели да се справят. Вярно е, че днес звукът е значително по-различен от този, който познаваме от дебюта им, но това е неизбежно при честите промени на състава. Всеки член внася нови техники и нови влияния от бандите, в които е бил част преди. Именно заради това можем да чуем една по-модерна продукция, напълно завършваща новия облик на групата, която днес борави с по-изострена и агресивна рифовка, както и значително по-прогресарски хрумвания.
“Disciples of the Sun” е един достатъчно грабващ и директен албум, за да те запознае с потенциала си още при първото завъртане. Заглавната песен се оказва и едно от най-ударните попадения в тавата и изобщо в дискографията на Pyramaze. “Back for More” пък се отличава с красив мелодичен мотив, който ще остане в главата ти задълго. Енергичните китари и мрачните клавири водят ожесточена битка за надмощие в бързата “Hope Springs Eternal”. Проявиш ли търпение обаче, ще се сблъскаш с множество красиви детайли, които определено ще превърнат албума в нещо повече от временен заместител на нещо по-очаквано. Тогава и многопластови песни като “Unveil” и “When Black Turns to White” ще разкрият силните си страни. Единственото, което липсва, е една пространна балада, която да наследи уникалните “She Who Summoned Me” и “Legacy In A Rhyme” от предходните творби.
Поредната победа над трудностите, която Pyramaze отбелязват с четвъртия си албум, е не само героична, но и изключително вдъхновяваща за всички мечтатели, които губят надежда през определени периоди от творческия си път. Поставена до конкуренцията, творбата звучи достатъчно извисено и вълнуващо, за да задоволи очакванията и на някои от по-претенциозните слушатели. Ние пожелаваме на Pyramaze да продължават да се държат на повърхността и да завладяват всяко ново предизвикателство със същия хъс!
