Ето една забавна история – историята на (късните) Gorgoroth. Светъл символ на радикалния, ортодоксален блек метъл, норвежците така и не се докоснаха до магичната аура на грандиозните рецидиви, с които сънародниците им от Mayhem и Burzum популяризираха – или, нека си го кажем направо, комерсиализираха – навярно най-неслушаемата форма на музиката, позната на човечеството (без да броим субжанрове като грайндкор, нойз и европейски индъстриъл). И все пак, изключвайки острия недостиг на обществено полезни проявления като убийства, палежи и изнасилвания, на чисто музикално ниво Gorgoroth винаги са били Gorgoroth – дърво.
Къде обаче се загуби забавната част? Търпение! В годините Gorgoroth са извършвали немалко ротации. Някои източници твърдят, че общият им брой достига 25. Двадесет и пет различни музиканти в хода на 23 календарни години. Това е добър рекорд, но в крайна сметка решаващите попълнения се оказаха точно две. Единият – гарванокос басист с ясно изразен уклон към актьорската игра, другият – къдрокос отшелник с ясно изразен уклон към мъжки задници. Каква бе тяхната роля? Първият се опита да открадне групата от нейния пълноправен лидер Infernus, докато вторият не се поколеба да разкрие, че е хомосексуалист, малко след като целият свят вече го бе обявил за най-злото създание в историята на човечеството (Manson, целувай гейското четирибуквие на Gaahl!).
В края на краищата справедливостта възтържествува. Infernus си върна групата и направи Албума с краткото име (“Quantos Possunt ad Satanitatem Trahunt”). Междувременно King ov Hell и Gaahl създадоха God Seed, с което успешно подкопаха Gorgoroth, дебютирайки с готова концепция, отлежали идеи и влудяваща, клинична атмосфера. Един от по-малко известните факти е, че Gorgoroth всъщност имат точно три албума (“Pentagram”, „Twilight of the Idols – In Conspiracy with Satan” и “Ad Majorem Sathanas Gloriam”). “Instinctus Bestialis” не е четвъртият.
Проблемът не е в липсата на идеи. Рифът на “Dionysian Rite” е директен паралел на “Wound Upon Wound”, “Rage” – типичният за Infernus милитаристичен марш, “Kala Brahman” – петминутна аз-съм-истинският-Gorgoroth демонстрация и т.н., и т.н. Проблемът се корени във факта, че тази група официално се превърна във фосил. Фосилите са страхотна гледка, но, нали знаеш, от тях няма практическа полза. В сцена толкова консервативна, колкото е тази, фосилите са на особена почит. Но майната им! Майната им на всички консервативни копеленца. Майната им на фосилите.
И накрая, още веднъж: “Instinctus Bestialis”. Сега ще се посмеем заедно. Или, както се изяснихме, ще те пратя да вървиш на майната си.
