Чували ли сте името Four Year Strong? Ако отговорът е “не”, значи най-вероятно ще има на какво да се порадвате. Струва си да ги познавате – американците са слагани във всякакви категории: от поп-пънк (ранните им изяви) до хардкор, та чак до самоназования жанр “beardcore”. Но защо да говорим в рамки, когато можем да говорим за чувства, а преобладаващото чувство в музиката им е щастието. Рядко се среща толкова ненатрапчива, весела музика, чиито послания да не са отегчително плоски, а действително мотивиращи.
Последното им издание беше през 2011-а година (“In Some Way, Shape or Form”), където показаха едно радикално звучене, но към добро. Разделиха се с клавириста си, чиито добавки отежняваха излишно композициите, които и без това се характеризират с плътност и мелодика. През 2014-а пък получихме едно изключително силно EP на име “Go Down In History”, поставящо много висока летва за тазгодишната едноименна изява: “Four Year Strong”.
Още от началото на първия трак нещо звучи странно: напомня на хавайски тематики а ла саундтрака на “Sonic The Hedgehog 2” в изпълнение на MegaDriver, но с по-малко дисторшън. Не че е лошо, но не е съвсем в духа на това, което се чу в “Go Down In History” или в “In Some Way, Shape or Form”. За щастие, усещането за музиката им е още тук: набиващите се в главата припеви и взаимно-надпреварващите се китари не са се изгубили. Въпреки това, звучат изморено. Енергията не е на същото ниво. Албумът е като смеска между ранните им творби и по-късните хардкор възприятия, сиреч: композиция на леко парче, но изпълнено по-тежко и минорно. На моменти се дочуват няколко много типични ритмики на очаквани места, което сякаш бандата преди се е стремяла да избягва (или поне пречупва през себе си) и следователно тук звучи грозновато. Казано в едно изречение: звучи повече като easycore, отколкото като hardcore. И албумът така и се води, което хич не ще рече, че материалът е лош, предвид значителния брой провокации за пеене и куфеене. Когато звучи музиката на 4YS, ако колоните са достатъчно надути, винаги има усещане за концерт, именно заради тези провокации – и това го има тук. Мелодиите са позитивни, но и на по-елементарно ниво. Тъжното е, че реално няма запомнящо се, хитово парче –освен ако не броим “Go Down In History”, което се е запазило от ЕР-то и продължава да е удар в десетката, но не е чисто нов материал. Подписът на групата е налице, но написан с химикал, чието мастило е на привършване, и в тези празни пространства са се наместили разни типични за модерния звук елементи и разбирания.
И после се набива на очи: нов лейбъл. Нова продукция. За съжаление, това е един от тези пъти, когато не се получава съвсем. Не че музиката е слаба. Просто е ОК. Не е изключителна по свой собствен, стилистичен начин. Странното е, че брилянтното ЕР от преди година също е от този лейбъл, но от друг продуцент, а новият видимо не знае как да се справя с музиката на Four Year Strong. Придава ѝ един по-равен и обикновен звук, отколкото сме свикнали да очакваме от бандата.
Все пак, трудът не е лош. Има на какво да се порадват феновете в него, но не е особено близо до предишните им издания. И да се върна към тези от вас, които тепърва чуват името Four Year Strong: вероятно за вас не е добра идея да започнете от този албум. По-скоро може да ви разочарова, отколкото впечатли. Обърнете се към “Enemy of the World” или следващите им творби – там има повече материал, който определено заслужава вниманието ви.
