“Shit be rollin’ with the bosses, that’s the end of story” – B-Real

Положението е Европа срещу Америка и в повечето случаи силите са изравнени. И точно тук, точно сега се пръква шибаният стоунър. В твой интерес е да знаеш, че съществува само един стоунър и всички трябва да се съобразяват с него. Защо?

Отговорът е далеч по-очевиден, отколкото изглежда на пръв поглед. Истината е, че тук – в Европа – никога не сме отглеждали толкова добра марихуана. Никога не сме продавали толкова добра марихуана. Амстердам? Помисли си пак. Никой никога не е бил способен да се съревновава с калифорнийския джойнт. Сортове като “Оу Джи Къш”, “Перис Оу Джи”, “Джет Фюъл” и “Чери пай” нямат аналог. Питай Matt Pike.

Сега, след като разяснихме, че стоунърът е само един – американски – всичко се нарежда от само себе си. Pike е един от големите и неговата група – кощунственият стоунър/дуум носорог High On Fire – налага правилата през последните десетина-петнадесет години. High On Fire нацелиха десетката поне на няколко пъти, но техният голям момент, “Death is this Communion”, не просто издълба дълбокия си отпечатък на един от най-значимите метъл албуми за миналото десетилетие, но и трасира пътя на групата оттук насетне. Така неговият наследник, обвиняваният в прекалена мелодичност, слабо адекватно продуциране и цялостна Mastodon-изация “Snakes for the Divine”, изигра не по-маловажна роля за Pike и сподвижниците му. Малцина са онези извън тесния кръг на групата, които изпъкват със способността обективно да оценят значението на “Snakes for the Divine”. Този албум даде свобода и допълнителна увереност на шамана. Увереност, лъхаща и от “Luminiferous” пет години по-късно.

За да съхраним съвестта си чиста – да, тази песен сме я слушали и да, слушали сме я много пъти. Майната му обаче – тя ни е една от любимите. “Luminiferous” е толкова гигантски, толкова тежък и толкова напушен, че моментално изпълнява предназначението си, бидейки албум на High On Fire. И предназначението му е да те вкара в състояние, в което не си нито буден, нито заспал. “The Black Pot” е директна препратка към “Snakes for the Divine” и, досущ като всичко, излязло изпод пръстите на Pike, директна камбана в продрънканата ти кратуна. Траш влиянията, както винаги, са явни, но някъде измежду ненормалните Slayer-изми и далечните миазми на ранните Celtic Frost Pike се извисява като шибан монумент – захапал гигантски джойнт – и просто те подчинява. Точната дума е рокендрол. “The Sunless Years” и “The Dark Side of the Compass” са дуум рок манифест на погълнатото от зелена мъгла съзнание на създателя им. И “Luminiferous” само печели от това.

Когато името ти върви ръка за ръка с тези на High On Fire и Sleep, трябва или да имаш железни топки, или да се скриеш някъде – за собствената ти безопасност. Matt Pike има две златни топки и един бонг. Има и “Luminiferous”. Оттам насетне, както се казва, “Shit be rollin’ with the bosses, that’s the end of story.”