Е, как се описва такова шоу...?! Последният ден от месец юни ще остане в българската метъл история, защото бяхме свидетели на нещо неземно. Неземното нещо си има име – Rob Halford. Но нека започнем отначало.

Helloween – немските ветерани на мелодичния метъл – и Judas Priest – британската месомелачка, мачкаща все по-силно с времето. Тези две групи подариха на близо девет хиляди бесни метъл маниаци тричасов музикален празник. Под стройната организация на SME това, без съмнение, беше един от най-точно разграфените времево концерти, чудесно озвучен и, не на последно място, с изключително адекватна охрана.

Първи на сцената излязоха специалните гости на шоуто – Helloween. Deris и компания бяха включили в сетлиста си както стари класики, така и нови парчета. И макар Andi да не е в най-добрата си вокална форма, макар да им личеше сериозната умора, тиквите се справиха на ниво и зарадваха своите фенове, дошли да ги подкрепят. Енергия, движение по сцената, както и характерното им шеговито настроение съпътстваха шоуто на германците. А по време на “If I Could Fly”, “Halloween”, “Future World” и “I Want Out” – вечните хитове на музикантите – “Арена Армеец” кънтеше от възторжените викове на българските фенове. Ние сме наистина благодарна публика и групите го оценяват. И може би винаги ще останем такива, което пък ще значи, че винаги ще имаме качествени концерти у нас.

След подобаващи аплодисменти и дежурното, но много приятно раздаване на перца и палки, немските ветерани слязоха от сцената и всички зачакаха. Зачакаха Боговете. Защото Judas Priest наистина са такива.

Към 21:25 часа започна “War Pigs” на Black Sabbath (между другото, от музикантите, Judas Priest са може би най-големите фенове на Sabbath въобще), отбелязваща началото. Началото на края, може би? Защото, както вероятно си спомняте, Priest афишираха, че това е последното им турне. А дали е така, както се пееше в една българска песен? Още със стъпването си на сцената Halford, Tipton, Faulkner, Hill и Travis дадоха да се разбере, че са в блестяща форма – в пъти по-добра от тази, която демонстрираха през 2011-а, например. Миксът от нови и стари парчета, които представиха, в никакъв случай не може да се окачестви като “щадящ” както във вокално, така и във всякакво друго отношение. Разбира се, запознатите с творчеството на Judas Priest забелязаха колко мъдро са разпределени в сета песните, изискващи повече хеви метъл писъци. И все пак – на 64 години, с няколко килограма кожи и метал по себе си, Halford успя да изпее на великолепно ниво “Devil's Child” (една малко позабравена песен от албума “Screaming for Vengeance”) и веднага след нея вездесъщата “Victim of Changes”. Финалният писък “VICTIM OF CHANGEEEES!!!!!!!” сигурно още отеква в главите на присъствалите вчера. Трябва да сме благодарни, че “Арена Армеец” е стабилно и подсигурено съоръжение, защото в противен случай Rob щеше да я събори с гласа си, подпомогнат от ревящите Judas-ентусиасти.

Сякаш Адът се отвори, когато започна “Painkiller”. Докато Priest я свиреха, се замислих дали когато са я записвали, са си давали сметка какво точно правят и как тази песен ще се превърне в един от своеобразните хеви метъл Еверести за всеки развиващ се музикант. И дали Halford е бил наясно какво ще му коства всеки път изпълнението ѝ. Защото “Painkiller” никога няма да изпадне от сетлиста на британските метъл богове. Но е толкова трудна! И Halford я изпълни с такъв заряд! В момента Judas Priest свирят всеки ден, дотолкова е сгъстено турнето им. Да излизаш ВСЕКИ ДЕН и да изпълняваш песен като “Painkiller” с нужните вокални умения си е достойно за уважение. И достойно за замисляне, между другото… Rob от тази планета ли е?! Judas Priest от тази планета ли са?! Ето го и сетлистът им:

• Battle Cry
• Dragonaut
• Metal Gods
• Devil's Child
• Victim of Changes
• Halls of Valhalla
• Turbo Lover
• Redeemer of Souls
• Beyond the Realms of Death
• Jawbreaker
• Breaking the Law
• Hell Bent for Leather
• Бис:
• The Hellion
• Electric Eye
• You've Got Another Thing Comin'
• Painkiller
• Living After Midnight

Накрая – няколко думи за организацията. SME доказаха, че са пионери в подобни начинания и се справиха на едно доста високо ниво. Изключително добро впечатление направи охраната, която до последно спазваше правилата и не пускаше във фронт-стейджа хората с евтини билети, решили да наглеят. Казвам това, защото по време на други концерти това е често срещана практика. Пропусквателният режим беше бърз, излизането – лесно, самото озвучаване на концерта – на ниво. Въобще, макар понякога да отнасят критики, SME са и ще останат най-добрите организатори на метъл концерти. И със сигурност отново ще поканят Judas Priest, стига да има как. Стига това да не е последното им турне. Отидох с мисълта, че вероятно ще е. Прибрах се с мисълта, че не искам да е.