Russkaja е странно, трудноопределимо явление на музикалната сцена. Те долетяха в своя космически кораб и под зелени светлини огряха множество музикални жанрове, чиито типични елементи събраха в нещо ново и различно. Най-доброто определение би било смес между руска злободневна частушка и... ами, повечето жанрове, за които се сещате, изпълнени на повечето езици, за които се сещате.
Групата е канила на задимения корабен борд полката, джаза, рока и дори метъла като съучастници в деянията си. В най-новата си изява “Peace, Love and Russian Roll”, в разрез с импликацията на наименованието, тук преобладават ска елементите. Още от обложката се вижда, че нещо е по-шарено и ненормално, отколкото е прието. Това зависи и от слушателските задръжки, но стереотипът не лъже – наистина под цветовете е точно това, което може да предположим, предвид, че вече се ползваха таговете “ска”, “зелено” и “космическо”.
Музиката на Russkaja е отново генерално весела. Но ефектът на тази веселост върху слушателите ще зависи от количеството външни влияния върху съзнанието и очакванията им към термина “музикалност”. Защото тук тя за съжаление е все по-далеч от рока и метъла и все по-банална. Най-силно впечатление от траклиста правят два факта: че липсва истински хит и че всяко парче звучи почти идентично с предишното в ритмично отношение. Групата продължава да изпълнява песните си на няколко езика и на нелогични комбинации между тях, отново го има и присъствието на стабилни духови секции, тук е и приятният тембър на вокала, но тези неща започват да се изтъркват, когато това е пореден труд, фрашкан с повече от същото. Не говорим за повече от същото като при Powerwolf или Disamornia Mundi, ами… буквално още от абсолютно същото. Няма ги тези съвсем леки промени в звученето и изпълнението, които, щом се съберат, говорят за едно израстване на музикантите. Хипарите от Russkaja не са се научили, че различно темпо не значи различен ритъм, а за едно меломанско ухо (което не е под чужди, извънземни влияния) такава грешка е не само недопустима, но и досадна. Вместо китарите да се стараят да разнообразят този ритъм, те го подкрепят и се свирят по абсолютно идентичен начин в почти всяко парче. Единственото изключение е “Salty Rain”, която се различава композиционно и предлага примес с лек блус. Баналността бърза да покори всичко друго, веднага щом то стане по-обещаващо, отнемайки му шанса за развитие.
“Peace, Love and Russian Roll” може да бъде приятен в правилната обстановка, но отвъд нея е еднообразен до степен на тормоз. Дори да е обидно да допускаме тезата, че този албум си има ясно предназначение, всичко сочи именно към това. И лошо няма. Ама няма съвсем и музика.
А знаете ли кое е най-жалкото? Гласът на вокалиста Georgij Makazaria би бил страхотен за джаз-метъл банда! И с всеки следващ албум изгрява малка искра надежда, че може би този път ще е малко по-така. Но никога не е. А този път, дори е малко по-иначе. И по-шарено. И по-задимено.
