The Wise Man’s Fear – страхотно име за група. Също име на епичен фентъзи роман на Патрик Ротфус. Общото между тях? Групата изпълнява в жанра “фентъзикор“, защото вече всичко може да е нещо-си–кор. Но пък, стига да е сносно, няма кой да се оплаче.
Друго общо между групата и поредицата книги (“The Kingkiller Chronicle”) е, че са сравнително ъндърграунд. Оставяме хартията и говорим за музиката: американците са имали няколко издания, но продължават да са сравнително неизвестни. А този албум дава достатъчно причини да се питаме защо това е така.
Рядко се намира метълкор, който просто ти се слуша. Който съумява да бъде тежък и продължително да провокира слушателското любопитство, с други думи – да не омръзва. “Castle in the Clouds” е такъв труд. От добре сложеното инструментално интро през препускащите 36 минути и до финала на приключението – самият “Castle in the Clouds” – всяко парче се набива в съзнанието по един или друг начин. Неангажиращите лирически послания (действително с фентъзи съдържание) и поп-чистите вокали помагат много в процеса на това зарибяване. Но нека думата “поп” не ви отблъсква – вокалистът показва добър контрол над гласа си, прескачайки от напевно към екстремно в правилните моменти. От друга страна, тежките вокали са точно като за метълкор – здрави и бръждящи приятно в ушите. Симфонични елементи неусетно се превръщат в тежки китарни интродукции. Припевите придават точно чувството за приключение, типично за фентъзи романите. Макар да няма налице особена оригиналност в композиционно отношение, има много добре сложена динамика, която държи интереса до край. Респектиращи басови партиди и резки ритмични промени правят много добро впечатление. Повечето парчета са силни, а ясно изразеният хит е “Secret of the Stone”, която с немного усилия може да се превърне във фентъзи химн. Съществуват и парчета, клонящи към пълнеж, но не тежат в излишък, поради кратката продължителност на траклиста. Цялостно витае усет, вложени душа и труд в този запис.
Накрая на тази одисея намираме една прекрасна, много слушаема изненада зад портите на Замъка в Небесата. Песните звучащи из мъхестите тухли, изграждащи гигантски остри кули, около които се вият драконови облаци – определено заслужават вашето време. Лятото – сезонът, вдъхващ живот на неангажиращата литература – е перфектния момент да потърсите и нещо подобно в музикално отношение.
Реално не е учудващо, че групата не е особено известна – не е материал за широка аудитория, но пък е материал, който би се харесал на широка аудитория, стига тя да понася по-тежък стил. Ако се вписвате в това описание, оставете Агата Кристи и Брандън Сандерсън и посегнете към The Wise Man’s Fear. Пък може и Патрик Ротфус да почетем покрай тях.
