След като още с “A Predator's Portrait” се наложиха като лидери на мелодет жанра и въобще като един от най-интересните шведски състави, Soilwork извървяха дълъг, пълен с превратности път. Той в крайна сметка ги изведе до серия от смели и успешни издания, кулминираща в безспорния магнум опус “The Living Infinite” – труд не толкова изпреварил времето си, колкото въплъщаващ почти всичко ценно от сцената за последните 15 години. В този контекст твърдението, че наследникът му е натоварен с огромни очаквания, би било твърде умерено.
Без да изоставя линията на предшествениците си, “The Ride Majestic” е видимо по-прибран и стегнат от тях. Вместо да продължат с експериментите и търсенето на ново звучене, тук Soilwork се опитват да вплетат агресията от ранния период в актуалния си стил – подход, който работи с променлив успех. Богати на грабващи мелодии, парчетата предлагат достатъчно разнообразие и контраст между настроенията, но качеството им варира от изключително до колебливо.
След смазващото начало, което поставят заглавният химн, стихийната атака на “Alight in the Aftermath” и квази-баладичната разчупеност на “Death in General”, записът за момент губи посока, сякаш групата се опитва да влезе в твърде много несъвместими роли за твърде кратко време. Непродуктивно лутане между крайности на лиричност и тежест обуславя хаотичните “Petrichor By Sulphur”, “The Phantom” и “Whirl of Pain”, в които иначе не липсват стойностни фрагменти. Но дори когато са налице композиционни недостатъци, те са компенсирани в голяма степен от първокласната китарна работа на Sylvain Coudret и David Andersson и впечатляващите изпълнения на Björn Strid, който с годините става все по-вещ в съчетаването на чисти и харш вокали. Нещата си идват на мястото чак с неподправено яростната “Shining Lights” и силния финал “Father and Son Watching the World Go Down”, в който се промъква част от олдскуул духа на The Night Flight Orchestra.
Макар да страда от някои идейни дефицити, “The Ride Majestic” е реализиран с типичния за Soilwork професионализъм и не е нужно много, за да бъде харесан. Всъщност вероятността за това нараства, ако слушателят не задълбава твърде съсредоточено в песните, а вместо това ги ползва като фон (например за рейдове на Diablo III). За нещо повече ще трябва да почакаме… поне до следващия албум.
