2015-а година ознаменува коронясването на нов духовен глава, всяващ мрак в душите ни – Papa Emeritus III. А с него идва и “Meliora”…
Надценени или не, Ghost несъмнено са едно от по-интересните събития, които са се случвали на метъл сцената през последните години. След бързо споходилата ги мейнстрийм популярност (която сама по себе си е доста чудата, имайки предвид не особено актуалния им стил), шведските музиканти имат какво да доказват. При повечето гимик групи като тях които залагат на конкретна тематика, излъчване и атмосфера, рано или късно креативността се изчерпва. Любопитно е да чуем обаче, че “Meliora “оправдава името си (в превод от латински “все по-добри”). Доказаният вече звук си е тук и липсват кой знае какви иновации, но за сметка на това композиционният спектър на мистериозните сенки се е развил значително. Този път те удрят по-рязко, по-мощно и с по-голям замах. Това кара и типичната за тях тържествена църковност (или анти-църковност) да звучи напълно на място. Друга отличителна разлика с предходния “Infestissumam” е, че прогресив залитанията са значително ограничени за сметка на една по-класическа структура на песните, правеща ги по-директни и грабващи. Разбира се, сравнения с Blue Oyster Cult, Mercyful Fate, че дори и Deep Purple, отново ще има, но това е напълно неизбежно за стилистиката, към която загадъчният състав се е ориентирал.
Още с първото слушане на водещия сингъл ‘’Cirice”, който притежава един от най-грабващите припеви на годината, бяхме наясно, че амбициите на Ghost се простират много по-надалеч от клубните сцени. И нека си признаем – наистина е страхотен фактът, че банда като тях, която звучи толкова музикантски и органично, получава такова внимание днес. Неслучайно е и участието им на някои от най-големите фестивали през последните години пред многобройни аудитории. Това, което им предстои, обаче вероятно е и едно самостоятелно завладяване на стадионите. Защото музиката им притежава нужния заряд да го направи. Трудно е да отличим най-добри песни в “Meliora”, тъй като всички те се допълват взаимно и имат синглов потенциал. Преслушвайки творбата, изпитваш подозрителното и напрегнато усещане за дебнещо зло и неминуема катастрофа, а апокалипсисът се разразява най-силно в последните парчета. След като църковният хор в аутрото на “Deus In Absentia” опее края на света такъв, какъвто го познаваме, оставаме просто безмълвни... до следващото слушане. Хичкок би взел композитора за някой от филмите си, докато Алистър Кроули би се гордял с всичко, сторено от музикантите.
“Meliora” заслужава всяка една част от вниманието, което получава в световните медии, защото Ghost наистина стават все по-добри с всеки следващ опус. А ние, вечните критици, намиращи си винаги повод за мрънкане, би трябвало да благодарим на Сатаната, че банда като тях събира нужното внимание, а не някои модернисти, които не могат да изсвирят едно соло или повече от три акорда.
