Ревюта
Група: Evergrey      Албум: Torn      Автор: Lodborg      Ноември, 2008
Evergrey - Torn (ревю от Metal World)

Когато името ти порасне толкова много, всеки започва да има мнение за теб и новите ти албуми. Прожекторите обичат Evergrey, а публиката им отдавна не се изчерпва само с любители на модерния прогресив метъл. В такъв момент просто не можеш да угодиш на никого – всеки от феновете ти има различен любим албум и различни очаквания. Едни ще кажат, че отдавна не си толкова прогресив като в “In Search of Truth”, други – че не си толкова мелодичен, колкото в “The Inner Circle”, или не толкова бърз и динамичен, колкото в “Recreation Day”. За трети пък “Monday Morning Apocalypse” ще е първият интересен албум, който някога си записвал.

Какво се прави в такъв момент? Отговорът е прост: избираш най-продавания и харесван период от творчеството си, след което го копираш упорито в продължение на следващото десетилетие и всички са доволни. Огромен респект към Evergrey, че никога не са имали толкова ниско уважение към самите себе си и никога не биха постъпили така. Не са постъпили така и в “Torn”. Седмият албум на вечно сивите има за задача да се хареса на старите фенове, но и в същото време да привлече един куп нови. Групата е запазила някои от най-характерните си мелодични белези, но този път ги е положила върху много по-твърд фундамент. Не е тайна в какво специализира шведската нация в последно време – мелодет. Идва им отръки. Evergrey са се насочили точно в тази посока. Количеството прогресив в музиката им е спаднало до опасен минимум, като водещ елемент е станала бруталната рифовка. Насечена, млатеща, модерна ритъм секция е акцентът тук, подкрепена от необходимата продукция, която да открои новото агресивно лице на шведския отбор в сиви шорти. Това е общо взето последното, което един ортодоксален прогресив фен би искал да чуе – не че самите Evergrey някога са пасвали напълно в тази графа. Би било прибързано да отпишеш “Torn” толкова бързо обаче, тъй като това е един от най-силните албуми за годината.

Началото е дадено от “Broken Wings”, избран и за първи клип към албума. Директно и сравнително просто парче, но достатъчно въздействащо и интересно, че да се забие директно в главата. След подобно хитово начало е съвсем логично продължението да е по-разгърнато, комплексно парче и точно това намираме в лицето на “Soaked”. Макар за мен това да не е най-силната композиция, може би точно нея бих избрал за представителна извадка, тъй като обобщава албума в няколко красиви минути - това е електрокардиограма на целия запис. Парчето е сложно, емоционално и естествено, страшно изразително и открито. Многопластово и усложнено, но и напипващо с убийствен усет точно кога да замени комплексността със съвсем проста, човешка, може би дори наивна в искреността си мелодичност. Тук се откроява и още един белег, който разочарова доста хора. “Soaked” изглежда на пръв поглед разхвърлян сбор от първокласни идеи, споени донякъде безразборно една за друга. Куб на Рубик, който е оставен нерешен броени завъртания преди края. Истината е, че “Torn” изисква точно тази искреност от слушателя, която сам демонстрира към него. “Torn” е непринуден, естествен, интимен, освободен от предразсъдъци, почти разговор между приятели и като такъв може да бъде разбран само ако се подходи по същия начин към него. “Fear” е ударният отряд на албума. Това е парчето с най-безмилостния рифов залп, който Evergrey са демонстрирали някога. Един от моите лични фаворити пък е “When Kingdoms Fall”, която въпреки интензивното и песимистично начало прелива в прекрасна мелодична интерлюдия и още по-ефектен завършек, навяващи чувство за спокойствие, загърбване на всичко отминало и започване наново, начисто от всяко прегрешение. Не примиряване с действителноста, а намиране на покой в себе си. “In Confidence” е като излязла от предходната тава на шведите, “Monday Morning Apocalypse” – бърза, активна, пауърска. Оттук атмосферата става доста по-оптимистична със следващите две резачки – “Fail” и “Numb”. Поне в музикално отношение, текстовата линия остава една от най-депресиращите в историята на групата. “Nothing is Erased” е поклон към отдавна отминалите времена на “In Search of Truth”, демонстрираща заряда и динамичността на класиките, превърнали се в любими на толкова много хора. Логично, това смигване към миналото е заобиколено от две качествено нови композиции за групата – “Still Walk Alone” и заглавното “Torn”. Може би точно това е стиловото бъдеще на Evergrey, а всички обвинения в повтаряемост и липса на иновативност би трябвало да се разбият в тези две прекрасни композиции. Адмирации за техничните способности на китарния тандем Englund/Danhage, които ни завъртат в шеметен водовъртеж от звуци в блестящото соло на “Still Walk Alone”. Кулминацията на тавата е иронично оставена за самия край. Безспорният ми фаворит “These Scars” закрива записа по безапелационен начин – мощно, безмилостно и авторитетно. Тотална концертна граната! Тук слуха ни радва Carina Englund с краткото си, но и също толкова запомнящо се включване. Бонус парчето “Caught in a Lie” е всъщност достойно по качество да бъде пълноценна част от албума, концептуално и музикално обаче не пасва на новото лице на групата, тъй като е типичен олдскуул Evergrey хит.

“Torn” представлява малък урок по алхимия – все едно Tom и компания са си играли със старите колби от едно време, след което са посегнали към рафтове с неупотребявани досега субстанции. И за да бъда напълно откровен, може би ми се искаше целият албум да е като споменатото бонус парче, защото точно класическото Evergrey звучене ми е толкова скъпо и любимо. Разочарован от развитието на групата обаче не оставам нито за миг – “Torn” в никакъв случай не е най-добрият албум на шведите, без абсолютно никакви угризения на съвестта обаче го поставям в челото на годишната си класация, защото той го заслужава напълно. Радвам се, че сивият отряд не игра на сигурно, а направи рискован ход в развитието си – нещо, което според мен ще донесе много активи на групата в бъдеще. С нов лейбъл и нов виртуоз зад баса – Jari Kainulainen, Evergrey звучат сякаш морето им е до колене. И сякаш ей сега ще го прегазят до следващия си успех.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт