Когато най-силният чистокръвен пауър метъл за 2015-а година идва от група, открито пародираща клишетата на жанра, това ще да рече нещо важно за състоянието му. Всъщност Gloryhammer още преди две години показаха, че няма значение колко на сериозно се взимаш, ако не разполагаш с творческия капацитет, който да подплати претенциите ти. И обратното – че солидната музикална субстанция винаги ще е по-важна от послания, имидж и прочие второстепенни елементи.

Забавният шотландски пияница Christopher Bowes и колоритната му шайка сега се изстрелват с трета космическа скорост и в резултат на това “Space 1992: Rise of the Chaos Wizards” извежда ударното начало на “Tales from the Kingdom of Fife” до нови висоти. Преднамерено наивната фентъзи концепция на дебюта тук се изражда в още по-бутафорна “научна” фантастика, но стиловото развитие на състава е неоспоримо, а песните са изпълнени с респектиращи искреност и професионализъм. Младият швейцарски герой Thomas Winkler, който така и не проби с иначе кадърните момчета от Emerald, вече напълно доразвива вокалния си потенциал и предлага поредица от впечатляващи партии на фона на динамичен, зареден с мощ инструментал.

За опус с толкова хомогенна атмосфера, “Space 1992” успява да е забележително богат на влияния, съчетавайки най-доброто от италианската, шведската и немската школи в пауър метъла. Получаваме девет високо мелодични, праволинейни и приятно оркестрирани композиции, сред които се срещат някои интересни изненади. Почти елегичното звучене на “Heroes (of Dundee)” внася ценно разнообразие сред задължителните батални химни като “Rise of the Chaos Wizards” и “Legend of the Astral Hammer”, докато абсолютният образец “The Hollywood Hootsman” е одухотворен от най-комичния текст в целия запис… или в цялата сцена. “Goblin King of the Darkstorm Galaxy” се състезава с “Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress!” за най-култово заглавие и най-завладяващ припев; “Universe on Fire” на свой ред представлява нещо подобно на сътвореното от Battle Beast в “Touch in the Night”, а именно – изпъстрен с диско мотиви осемдесетарски хит. Весело намигване към галактическия властелин Luca Turilli бележи закриващия 10-минутен епос “Apocalypse 1992” и аутрото “Dundax Aeterna”, което затваря цикъла и ни изпраща обратно в началото с “Infernus Ad Astra”.

Толкова безобразно епичен албум, пълен с подканващи към припяване парчета, не се е появявал поне откакто Rhapsody се разделиха на два лагера. Да, “Space 1992: Rise of the Chaos Wizards” е детински до крайност, но тъкмо в това се крие голяма част от чара му, а и не е нужно да се възторгваш от яздене на стоманени дракони и битки с демони в междузвездното пространство, за да оцениш достойнствата на нещо, създадено с толкова въодушевление и талант. Едно е ясно – Gloryhammer не оставят място за безразличие.