My Dying Bride отдавна са се превърнали в институция в дуум метъл жанра. Именно затова всеки техен нов запис се очаква със силно вълнение и притаено спокойствие за качеството му. Все пак мрачните англичани си останаха една от изключително малкото групи, които така и не разочароваха почитателите си нито веднъж през дългогодишната си кариера. Настоящият дванадесети албум, озаглавен типично и леко клиширано “Feel the Misery”, няма да изненада особено запознатите с депресивното звучене на бандата, но със сигурност ще засили почитанието дори на най-верните им слушатели.
Във “Feel the Misery” няма нищо ново за My Dying Bride, но това определено не означава, че те следват смело формулата на предходния “A Map of All Our Failures”. Докато той се отличаваше с леденостуденото си звучене и суровите рифове, актуалната творба напомня повече на най-класическите им записи с огнената си страстна меланхолия и триумфалните китари. Неслучайно водещият китарист Andrew Craighan сподели наскоро пред популярна чужда медия, че този опус е по-скоро неговата версия на това как My Dying Bride трябва да звучат, а не тази на Aaron, както беше в предните няколко творби. “Feel the Misery” също така ознаменува и завръщането на любимия китарист на старите фенове на групата – Calvin Robertshaw, оставил следа от таланта си в първите пет албума на дуумаджиите. 17 години по-късно, той все още успява да изсвири партиите си по същия вдъхновен начин, който няма да остави никой безпристрастен.
Единствената провокация в лицето на най-закостенелите дуум фенове би било по-раздвиженото темпо в откриващата песен “And My Father Left Forever”, контрастиращо си с по-късното съдържание на красивата творба. “To Shiver in Empty Halls” ни удря силен и неочакван шамар с бруталното си начало, който отзвучава минути наред, преди да бъде изместен от красивото обаяние на двойните хармонични китари. Изумително е как Aaron Stainthorpe е успял да надскочи познатите си възможности и ни предоставя такива страхотни вокали – височините му в началото на “And My Father Left Forever” са нечувани и изключително нетипични за него, докато екстремните ревове по-късно успяват да се доближат до тези от първите издания, когато самият той отдаваше повече внимание и старание върху тях. Заглавната “Feel the Misery”, която съвсем наскоро получи видеоклип, е може би и най-директната песен в диска, докато “A Cold New Curse” и “A Thorn of Misery” залагат повече на ударните и технични барабани и призрачните ембиънт фонове, хорове и оркестрации. Неочаквано “I Almost Loved You” ще препрати най-начетените слушатели към класиката “For My Fallen Angel”. Не на последно място, закриващата “Within a Sleeping Forest” звучи като поредната епична и ултра-мрачна ария, с която типично албумите на My Dying Bride се затварят.
Не е възможно My Dying Bride да разочароват дори един свой почитател със силен и вдъхновен албум като “Feel the Misery”. Смесващ всички най-типични и любими елементи от звученето на дуум класиците, дискът е като обобщение и енциклопедия на тъгата и красотата, пропити във всяка една нота от дискографията им.
