“I Worship Chaos” е един от онези албуми, за които е трудно да се пише, тъй като крайният продукт се различава изключително много от очакванията на почитателите. Не помага и фактът, че Children Of Bodom решиха да вдигнат надеждите ни с доста стабилния сингъл “Morrigan”, който се оказва и най-добрата песен в творбата.

10 години след първия по-решителен експеримент в кариерата на революционните финландци, ги намираме в едно много неудобно положение – опитвайки се да избягат неуспешно от посредствеността, с която старите им фенове свикнаха да ги свързват през последното десетилетие. Жалко е, че след няколко по-успешни опита, като “Relentless Reckless Forever” и “ Halo of Blood”, Children Of Bodom отново се издънват брутално. Почти толкова брутално, колкото в “Blooddrunk”.

Alexi Laiho и компания очевидно осъзнават, че по-модерното и поамериканчено звучене няма да ги доведе доникъде и се опитват да го балансират с креативността и мелодичността, с които сме свикнали да свързваме най-ранните им тави. Понякога прекалено много личи, че Alexi се старае да си припомни начина, по който е композирал шедьовъра “Follow the Reaper”. Проблемът обаче е липсата на вдъхновение. Онази славна муза вече я няма. Всичко, което иначе талантливите музиканти правят, е да рециклират стари мелодии и похвати и да ги предъвкват безбройни пъти.

Мелодиите обаче далеч не са най-отличителният знак на “I Worship Chaos”. Те са закопани под скучни, излишно втежнени и тромави рифове, а от красивите клавирни мелодии на Janne Warman почти няма следа (с изключение на безсмислените и шеговити сола). Къде отидоха всички размазващи китарни хармонии? Къде отиде елементът, който правеше Children Of Bodom толкова отличителни и популярни?

На сегашния етап Children Of Bodom доброволно отстъпват трона си на един куп по-талантливи, нахъсани и творчески настроени банди от скандинавските страни. С “I Worship Chaos” разочарованието е неизбежно, а здравият разум на доказаните творци в групата е поставен за пореден път под въпрос.