Таранът е едно от най-ефективните обсадни оръжия през Средновековието и влизането му в битка на практика е решавало изхода ѝ. Подобно на таран, Saxon с техния 21-ви (!!) албум, озаглавен “Battering Ram”, просто влизат в съзнанието на хеви метъл феновете, сякаш го обсаждат, толкова силно и категорично се настаняват в него. Това не е нито най-тежкият, нито най-мелодичният запис на британската петорка, но прави заявка да се превърне в една от техните модерни класики, защото е едно от най-балансираните им творения. Връщаме се в ерата “Metalhead” – “Killing Ground” с чудесен микс от 80-арски метъл химни, модерни хеви резачки и безупречно композиране и продуциране (дело на Andy Sneap).
Ударното начало с едноименната песен си е запазена марка на Saxon. То е shredding, то са рифове, то е чудо, ако можем да избягаме от литературния тон. В това и в доста от следващите парчета прави впечатление отличното свирене на Nigel Glocker зад барабаните. Това си струва да се отбележи, тъй като, както добре можем да си спомним, Nigel беше на прага на смъртта преди по-малко от година, но успя да пребори мозъчния аневризъм. В “The Devil’s Footprint” Biff Byford показва, че е като виното – с времето става по-добър. Разгръща всичките си възможности, докато ни разказва за една 200-годишна легенда, свързана със странни, дяволски следи в снега. Вокалите му тук, а и в цялата тава, са на познатата висота, като дори е добавен един нов момент, а именно – доста интересните ефекти на гласа му. Това определено е било с цел, която е постигната. С “Queen of Hearts”, белязана от лека прогресив нотка, групата дава заявка за някакво развитие, подобно на късните неща на Iron Maiden, но, да се надяваме, не толкова силен завой. Историята на парчето е върху епизод от “Алиса в страната на чудесата” на Л. Карол. Следват “Destroyer”, “Hard and Fast”, “Eye of the Storm”, “Stand Your Ground”, “Top of the World”, “To the End”… средно и бързо-темпови метъл химни, каквито само Saxon могат да направят. “To the End” е с леко притеснителен текст – определено не е време за какъвто и да е край. Като цяло обаче песента, която дефинира албума, е “Kingdom of the Cross”. В музикално отношение тя е сред най-леките композиции на Saxon въобще, но слушателят просто е пометен от всички чувства, които тя поражда. Тук Biff си партнира вокално с David Bower от HELL, влизащ в ролята на разказвач, който чете стихотворение, посветено на ужасите от Първата световна война. Прочее, не е трудно да отнесем думите към всеки от многото военни конфликти напоследък. Музикалният съпровод е клавир, бас и барабани с много малко китари. Самата мелодия не е типична за Saxon; тя не е типична за метъл група като цяло, това си е рок, но така приляга на цялостното човешко настроение напоследък, че Biff и компания направо са уцелили в десетката. И за да сме усмихнати след края на албума, той завършва с “Three Sheets to the Wind (The Drinking Song)” – весело парче, чието заглавие говори достатъчно.
Като цяло “Battering Ram” на Saxon е точно това – хеви-таран, от който феновете на тази музика няма да бъдат разочаровани. Да се чуди човек откъде група с близо 40 години история черпи вдъхновение. Откъдето и да е, дано да продължава, защото определено качествените и самобитни класически хеви метъл банди останаха да се броят на пръстите на ръцете.
