Маса групи, много нови албуми напоследък... Изглежда сме затрупани от всякакви музикални постъпления, някои закономерно посредствени, други – заслужаващи да се чуят, както винаги. Опитвах се да отсея нещо по-конкретно, за да го включа във втората категория, и успях. Конкретно иде реч за аржентинските момчета Warbreed, тепърва проправящи си път из дебрите на мелодета. И докато далеч по-наложили се имена като Sabaton изнасят поучителните си уроци по история, обръщам внимание на дебюта на гореспоменатите, озаглавен “History Undone”, чиято концепция се върти именно около Втората световна война, защото не е редно да остава в сянката на Големите. Най-малкото, определено заслужава внимение - от уместно подбраните моменти от военната история, до самите музикални постижения.

Последните далеч не са малко: като за начало, разполагаме с петнадесет добре разработени композиции, разкриващи същността на войната и поднесени по разнообразен и интересен начин. В музикално отношение освен доминантната роля на мелодичния дет метъл, често се чуват и траш моменти, рифовете са скорострелни и енергични, сякаш двамата китаристи участват в непрекъсната надпревара с включен хронометър. Интрото “The Hidden Legacy” с присъщото си спокойствие стои контрастно на фона на следващите композиции, разкриващи разяждащия ужас – бил той в сърцата на войниците, определяни като пионки в една игра с предрешен край, или застинал в безжизнените очи на самите жертви на същата. Със замах и китарни заигравки, присъщи на класици в жанра като Dark Tranquillity, и примесени с дрезгавите викове на вокалиста Guillermo, Warbreed не ни спестяват нищо, а ни повеждат на едно брутално историческо-военно пътешествие. Минаваме през нерадостната реалност на “Nightfall Over Auschwitz”, за да станем свидетели на безбройните еврейски убийства в Биркенау, където близките на току-що изпържилата се по своя воля върху електрическата ограда млада майка точат зъби на все още пламтящата й плът, преди смъртоносния газ да отнеме и техния живот. “Sippenhaft” разказва за практиката още от времето на тевтонците, която Химлер прилага спрямо военните и политически престъпници, а именно “прочистването на кръвта” и екзекуцията на хиляди хора с нищо повече от едно мигване на окото. Пиесата “Алый снег” от своя страна е за съветско-финската, т.нар. Зимна война, по време на която финландските войски претърпяват решаващ хода на действията разгром от Червената армия, а уместно вмъкната руска и финска реч допълва “алената” картина - алегорията на съветската армия и пролятата кръв. С мелодично-трагичния завършек на композицията Warbreed обаче не заемат ничия страна – ролята им е строго ограничена до тази на разказвачи, с която се справят повече от перфектно. Също така безпристрастно бандата описва искрената изповед на предсмъртно агонизиращия руснак, отправена към родния Сталинград на фона на ритмични барабанни разстрели и редуващи се китарни сола. Трите части на “Of Glory And Decay” пък са посветени на Адолф Хитлер и обрисуват с ярки щрихи важните периоди в живота на фюрера до момента на самоубийството в ръцете на любимата му Ева. Чрез “The Spandau Enigma” следва опит за разконспириране на съдбата на безименния нацистки военнопрестъпник, лежал 20 години, обречен на забвение вследствие на Нюрнбергско съдебно дело и намерен брутално убит след многогодишното си “съществуване” в едноименния затвор. Последните мелодични дет резачки оставят трайна следа в съзнанието с финалните нотки на инструментала, преди парчето “Rotterdam in Flames”, белязано с участието на Mark Jansen от Epica, да разгърне пред нас безименния ужас на холандците по време на бомбардировката от страна на нацистката авиация... И съвсем очакваната закриваща композиция “Rendition Of The Truth”, изградена почти изцяло от непрестанни, влудяващи предсмъртни викове и провлачени писъци, чието секване белязва и края на албума.

Историческата тематика вече се превърна в сигурен източник на вдъхновение за множество банди и сами ще се уверите, че Warbreed не правят изключение, а залагат на вече изпитаната формула. Бих окачествила това като минус, но от друга страна съм склонна да го преглътна, тъй като става въпрос за дебют, а и самият начин на поднасяне определено е доволно интригуващ и компенсиращ. Както вече казах, именно затова “History Undone” не заслужава да остане в сянка или просто някъде далеч на заден план, защото определено има какво да ни предложи – разбира се, стига да го пожелаем.