Дойде ред и на шестия опус на австрийците Edenbridge, поставяни несправедливо на заден план в симфоничната метъл сцена. Или накратко, запис, очакван колкото с трепет и нетърпение, толкова и с неприкрита доза безпокойство. След доволен брой слушания на магията, носеща идеално пасващото заглавие “MyEarthDream”, е ясно едно – феновете на “старите” Edenbridge едва ли ще се отнесат към новата им рожба с необходимата доза респект, но в крайна сметка, това е нерадостното положение с почти всяка една група в наши дни, което си казва своето пределно ясно. А именно, че вече не може дори да става дума за сравнение между дебюта “Sunrise In Eden” и ранните записи на бандата с определяното й за “ново” от почитателите на този тип музика лице.

Ако трябва да опиша макар и приблизително същността на “MyEarthDream”, малко неща в него биха имали аналог с творчеството на Edenbridge до момента. Основно разликата се състои в това, че е създаден с участието на 65-членния Чешки симфоничен оркестър, вече свирил заедно с групи като After Forever и Within Temptation и поначало световноизвестен с изготвянето на театрална, оперна и най-вече филмова музика. Затова и новопоявилата се продукция на бандата звучи повече като саундтрак, отколкото като най-обикновен запис. Свидетелство може да се намери буквално навсякъде из албума – от епичното инструментално въведение “The Force Within”, през характерните по-тежки ритми в откровено хитовото начало, до тържествения завършек на избраната за финал заглавна песен. Симфонични хорови пиеси като “Shadowplay”, “Paramount” и “Undying Devotion” са създадени с конкретната цел да се слушат до изтощение – такава е силата на “ядрото” в тавата, ако въобще може да се акцентира върху отделни моменти от нея. Стилът на пеене на Sabine Edelsbacher омайва повече от всякога, доказвайки, че макар и да не притежава многобройни октави като някои свои колежки, фронтдамата изпълнява без каквото и да е усилие вокалните си партии и се вписва чудесно в звученето на албума. Безспорно е и развитието на другата ключова фигура в бандата – китаристът и клавирист Lanvall, който демонстрира завидна техничност във всяко едно парче, допълвайки красотата му с прекрасно изпълнени солажи. Хоровата намеса на оркестъра е включена съвсем на място в композициите и добавя още по-голяма тежест към и без това тържественото чувство, каквото е положението и с “Adamantine”. Eдинствената балада в записа, “Whale Rider” изпълва слуха и съзнанието с гласа на вокалистката на фона на мелодията от пианото, цигулките и духовите инструменти, разказвайки за мислено бленувано завръщане към морските дълбини. Полетът във въображението продължава с приказните звуци на “Remember Me” и “Fallen From Grace”, които чрез силата и енергичността си дават един безкомпромисен урок за това как се създава симфоничен метъл. Някои от най-разнообразните елементи намират мястото си именно в края на албума – става дума за “Place Of Higher Power”, смесица между метъл симфонии, балансирани с класическа музика и постоянен струнен съпровод с вмъкнати чисто азиатски мотиви. Самото финално изпълнение “MyEarthDream” утвърждава тревожната истина за нерадостната бруталност на реалността и “човешките” желания. Историята е смислово разделена на шест основни композиционни момента – “The Road Ahead”, “Pristine”, “Agent Of Change”, “The Uninvited Guest”, “The Last Card” и “Slumbers”, отделени я с оркестрово изпълнение, я с поредното красиво соло на Lanvall. И за да няма “отричане” от оригиналното звучене на Edenbridge чрез новия им опус, в самия край намираме майсторска заигравка с имената на предшествениците му:

The Last Card To Play
MyEarthDream, A World In Shine
Back To The Grand Design...

Бих могла да пиша още много за “MyEarthDream”, но той е от албумите, в които всеки един може да намери нещо ново и ценно за самия себе си. И тъй като съпоставката с миналото на бандата изглежда е неизбежна, за мен това е най-добрият запис на австрийците за осемгодишното им съществуване – звучи достатъчно професионално, грабващо, достъпно и зряло, че да може да забие всякаква критика в земята. Но в крайна сметка, това са си Edenbridge – неподправени и истински, верни на себе си и създаващи все по-красива и завладяваща музика. Летвата на очакванията за следващата им творба се вдига неимоверно високо, но вече нямам никакво съмнение, че групата ще се справи повече от перфектно.