Какво е нужно, за да разклати доверието в една от най-важните и самобитни блек метъл формации изобщо – банда, която никога не е издавала слаба музика и която успя да се утвърди без провокации и излишно позьорство на тема сатанизъм? Като изключим намесата на извънземни и свръхестествени фактори, остава единствено някоя драматична промяна в състава. Мнозина решиха, че не си струва повече да се занимават с Immortal след напускането на Abbath през 2015-а година, и подобна позиция съвсем не изглеждаше лишена от обосновка. Demonaz Doom Occulta и Horgh обаче изненадват повече от приятно с първия си албум като дуо и дори без титаничния си фронтмен и съосновател съумяват да съхранят оригиналната си концепция.
Композиторският гений, китарната фраза и характерните вокали на Abbath белязаха най-бляскавия период в историята не само на Immortal, но и на блек метъл сцената като цяло. “Northern Chaos Gods” не се опитва да се съревновава с тези постижения – това бездруго би означавало предварително загубена битка – а вместо това залага на доста по-праволинеен звук, който връща слушателя в ранните, митични дни на групата. За щастие, това далеч не е самоцелен олдскуул запис, преструващ се, че последните две десетилетия не са се случили. В него сред неведомия мрак на царството Blashyrkh се промъква и част от мелодичното, епично начало от късните творби на Immortal, и това съчетание обуславя настоящия стил на норвежците.
След като успешно се оперира от тендинит през 2012-а година – заболяване, което му пречеше да свири пълноценно още от 97-ма насам – Demonaz отново ни затрупва под планина от сурови и смразяващи рифове. Същевременно не липсват някои атмосферични елементи и традиционни китарни партии, които сякаш са взети направо от соловия му албум “March of the Norse”. Вокалите му, макар и доволно еднотипни, радват с демоничната си злост, напомняйки на младия Quorthon. Всепомитащите бластбийтове на Horgh са последният елемент, който затвърждава “Northern Chaos Gods” като образцов представител на блек метъла от началото на втората вълна.
Парчета като “Northern Chaos Gods” и “Into Battle Ride” моментално викат асоциации с култовия “Blizzard Beasts”, докато “Gates to Blashyrkh” и “Where Mountains Rise” разчупват безмилостното настъпление със сполучливи акустични интерлюдии и разложени арпежи. С напредването на тавата се натъкваме и на немалко лирически препратки към класическото творчество на групата, но те са по-скоро свойствен щрих от фантастичния свят на Demonaz, отколкото някаква форма на автоплагиатство. Величественото изложение на “Grim and Dark” е обогатено с изкусни сола, “Blacker of Worlds” отново вдига темпото и нивото на агресия до нездравословни стойности, и така до грандиозния финал с “Mighty Ravendark” – музикалният еквивалент на спускане в непрогледна северна бездна, каквато само Immortal са в състояние да отворят.
Макар и трудно съпоставим с върховите издания на Immortal, “Northern Chaos Gods” е нещо повече от опит да се експлоатират носталгичните чувства на феновете им. В него личи много искреност, няма колебания в качеството, а потенциалът за преслушване е сериозен. Остава да чуем какъв ще бъде отговорът на Abbath.
