Ето го и новият ЗАПИС на SABATON!

Впечатлен съм за пореден път. Изобщо не съм фен на военните тематики, но се старая да слушам само музиката в тази банда.

И пак има какво да се чуе. Не мога да кажа дали надминава Промо Виктория, но още от първо слушане е хващаш и готов за припяване.

А другото, което е - Nightwish сега могат спокойно да се Насерат от срам, задето Сабатон пишат музика, която идеално би им паснала. Сложете Таря на мястото на Йоаким и ето ви едни великолепни Найтуиш. Но, здраве да е, важното е чут си имаме чисто нов албум на Сабатонците!

Чух The Art of War 2-3 пъти, отвя ме! Ghost Division, The Art of War, Unbreakable, Cliffs of Gallipoli за сега са ми фаворите, не се и съмнявам, че скоро и останалите песни от албума ще се наредят до изброените. Обичам тази група, ей!

Новият Сабатон си заслужава отделна тема и смятам, че ще я получи след още 2-3 прослушвания!

След като вече има тема за групата, е излишно да се прави нова за всеки албум.

А "The Art of War" е страхотна тава - нищо по-малко от това, което очаквах. Като цяло същия стил, но по-узрял и малко по-клавирен... Има ги задължителните химнови парчета, толкова характерни за бандата. Цял следобяд го слушам и още не мога да реша дали ми харесва повече от предишните два, но определено по нищо не им отстъпва.

и мен ме кефи
при тея нема лабаво, ще държат фронта на трю музиката още дълго време като гледам

Страхотен е албумът, аз лично не съм им голяма фенка, но този определено ще ми стане един от любимите албуми въобще. Много епичен, много по-зрял от предишния им материал по мое мнение. Засега имам няколко фаворита, но цялата тава заслужава много хвалби. Хубавото е, че момчетата успяват да блеснат над цялата плява, която има в стила!

Извинявай, но що за абсурдно сравнение? Какво общо видя между двете банди?

И така, след прилично количество изслушвания на новото творение събрах достатъчно впечатления за да се изкажа.
На първо място впечатление прави продукцията, която определено е крачка напред по отношение на мощното звучене, повечето тракове и със сигурност пасва доста добре. Нататък ще си позволя да коментирам отделните песни като предварително ще моля за извинение ако не съм прав за тематиката на някоя от тях, тъй като досега не съм видял групата официално да се изкаже по въпроса (както направи с предните два албума).

Песните са 13, но за разлика от личното ми очакване и логиката явно не отговарят по една за всяка глава от Изкуството на войната.

Този път ударното начало се казва Ghost Division и съвсем логично иде реч Седма танкова дивизия на Ромел и небивалия й успех из Франция, когато си позволяват дързостта да не докладват за действията си дори на главното командване. Това май се превръща в най-любимата ми композиция на бандата заради хоровите моменти, цялостната епичност и най-вече тематиката...
They are the panzer elite
born to compete
never retreat
Ghost division!

Следва едноименната The Art Of War, която явно е инспирирана изцяло от книгата на основополагащия китайски филосов и стратег и тук водещата роля на клавира както и оф бийт барабаните за първи път са толкова застъпени, но определено нещата звучат доста на място.

Следващата абсолютна резачка се нарича 40:1 и противно на всичките ми предположения отново иде реч за Втората Световна Война, но този път групата ни премества малко на изток, където в началото на Септември 1939 поляците се защитават земята си в неравна битка срещу Германски войски. Битката при Вижна наистина е популярна точно със смазващото съотношение на силите и героизма на защитаващите се войски ненаброяващи повече от хиляда човека. Другото ми любимо парче... отново хорове, просто невероятна композиция и запомнящи се мелодии и текст... КУЛТ!

Unbreakable - бавно и мелодично с неясна тематика лично за мен. За сметка на това приликите с Metallica - Fade to Black (бриджа) и най-вече Black Sabbath - National Acrobat (както отбеляза Венци) са доста ясни.

Cliffs Of Gallipoli разказва за последният в историята опит Цариград да бъде завладян и като цяло за най-важната битка на изток през Първата Световна война. Тук за първи път виждаме две нови за Сабатон неща, а именно доста силната роля на пиано и най-интересният и доста доста прогресарски звучащ момент в 7/8. Хвала на момчетата!

Talvisota е напълно типично за бандата парче със съвсем ясна тематика. Тук нищо не ми направи особено впечатление.

При Panzerkampf нещата обаче стоят различно. Тотален химн разглеждащ немското настъпление из Съветския Съюз и ако съдим по описанието на 'заложеният капан' вероятно можем да конкретизираме, че става дума за първата поредица от битки край Курск. Страхотно описание, красива музика и много епичност... ХИМН!
Into the motherland the german army march
comrades stand side by side to stop the nazi charge...

Union (Slopes Of St. Benedict) е второто парче с неравноделни елементи, но този път темата е съюзническото настъпление към Рим и най-вече трагичната битка край Монте Касино, където през зимата на 44-та макар стратегическата си загуба немските войски успяват да нанесат тежък удар и огромни поражения в жива сила на противниците си. Битката обаче е разгледана изцяло от съюзническата страна, акцентирайки на фактът, че многонационални армии са се били заедно. (освен мнозинството от американски войници, присъства и Полската и Френска 'свободна' армия и доста други)

Отново противно на очакванията ми в The Price of a Mile иде реч за окопната и позиционна част от Първата Световна Война и по-конкретно за Пашендейл. Докосващо и запомнящо се парче.

Бързото и агресивно Firestorm е страхотен завършек на поредният Sabaton-ски шедьовър...
AA guns are blazing as the sky is turning red
better run for cover, you'll be quick or be dead..."

Извинявай, ти си глух и тъп. Пусни си Гост Дивижън, примерно - и слушай - ама слушай внимателно. Нататък все същото.

Но ако ще тръгваш със селяндурски обиди и отмъщения, по-добре не слушай.

Недей с лошо де. Това, че Sabaton са заложили на повече клавири този път, не ги прави кой знае колко симфонични. Щом виждаш място за оперни вокали в музиката им - хубаво, просто аз такова не откривам.

На първо четене мнението на Киро ми се стори изключително странно... но като се замислих наистина половината от песните в този албум биха звучали съвсем на място и с тотално различен вокал.

Убийствен албум, това наистина е най-зрялата им творба до момента! Странното е, че за разлика от "Primo Victoria" и "Attero Dominatus" не грабва веднага, но когато го направи, няма измъкване... Променили са някои неща, според мен към по-добро. Клавирите са съвсем на място, правят "The Art of War" някак по-епичен. Иначе Joakim си пее все по същия начин, но пък това до голяма степен формира облика на бандата.

^ Така е. Мен обаче ме грабна веднагически, без ни най-малко колебание! За вокалите - не искам да си ги представям по друг начин изпълнени, освен може би онази по-горна съпоставка с Nightwish, която ми се струва не толкова неподходяща.

Вече три дена не мога да пусна друго освен тоя албум въпреки мижавите опити! Просто страхотен!

абе перфектно си пасва вокала на песента особено акцента му с твърдо "р" е култов! някак си не ми се иска да чувам такова нещо с оперни вокали ...

бтв абе що липсва задължителната "различна" песен в албума? надявах се на песен с имена на китаристи

Ето какво успях да хвана от текста на "Ghost Division"... Има пропуски и със сигурност не е съвсем точно, но нейсе, here goes:

Fast as the wind, the invasion has begun
Shaking the ground with the force of thousand guns
Forced in the line of fire, forced into hostile land
Tanks leading the way

Charging the lines with the force of a furious storm
Fast as a lightning panzer swarm
Two hundred miles at nightfall, taking them in a day
Thus earning the name, earning the fame

They are the panzer elite
Born to compete
Never retreat
Ghost division
Living or dead
Always ahead
.....

Always ahead as the blitzkrieg rages on
Breaking morale with the sound of blazing guns
Forced in the line of fire, forced into hostile land
Tanks leading the way

Leaving a trail of destruction through a foreign land
Massive assault that can serve the Nazi plan
Communications broken, panzers are far away
Thus earning the name, earning the fame

Pushing the frontline forth with a tremendous force
Breaching the way for panzer corps
Forced in the line of fire, forced into hostile land
Tanks leading the way, claiming the fame

They are the panzer elite
Born to compete
Never retreat
Ghost division
Living or dead
Always ahead
.....

Бих искал да попитам по-чуващите от мен за една част от текста на "40-1".
В припева аз чувам: "Baptized in fire 40-1, spirit of Spartans, death and glory, soldiers of Poland second to none...". Та, какво следва после до края на припева?

P.S. Поправете ме ако съм чул грешно.

Аз чувам нещо като "??? of/on the Wermacht brought to a halt".

Ако нямаш против ето моята версия там, където чувам нещо различно...

Forced in the line of fire, first into hostile land
Тук и историческата логика говори за това да е по-вероятен вариант.

Fast as a lightning phantom swarm
Сейм.

Краят на припева обаче не мога да го свържа с абсолютно, абсолютно нищо.

И двете поправки са уместни, наистина това пеят. А някой хваща ли партиите на хора в куплетите?

Aрно. Хубав е албумът, ама не ме е зарибил засега като повечето от вас. Има време, де. Чисто Сабатонски стил, с тоя просто уникален вокал, няма как да ги сбъркаш.

Пюр уор метъл

С "The Art Of War" Sabaton определено изпълниха личното ми условие да вмъкнат нови елементи в музиката ти, тъй като с "Attero Dominatus" задълбаха твърде много на едно място. Макар и като цяло добър албум не можа да ме накара да го въртя, колкото "Primo Victoria". Но страхът, че са банда способна да издаде само един албум, отлетя още с първите тонове на "Ghost Division" - ушевадна е ролята на кийбордите този път, както и епичните хорови намеси, без те да нарушават характерната праволинейност в композициите на военната команда. Вероятно е адски трудно за групи като Sabaton, които са решили да запълнят една тясно специализирана музикална ниша, защото това е нож с две остриета - от една страна има голяма доза уникалност и оригиналност, от друга обаче са застрашени от собствената си ограниченост. Направи ми впечатление, че са заложили на тактиката първите две песни да са най-силните в албума, фактически те са пропити и с най-много "иноватизъм". Добре обаче са изградени и останалите парчета, именно те искат по-сериозно доза прослушвания, защото "Ghost division" и "The art of war" се набиват бързо и ефикасно под кожата на слушателя.
Иначе относно изказването на Киро за приликата между Nightwish и новите неща на Sabaton има малка доза истина, която се дължи най-вече на "изпъкналите" кийбордни партии, както и праволинейната китарна структура, която е характерна най-вече за късния Nightwish в лицето на Once.

PS:
Гледам ще има някакво много специално издание на "The Art Of War" във формата на DVD case със самата книга на Сън Цу - Изкуството на Войната.

Ми, Любо написа почти 1:1 моето мнение, затова ще се придържам към по-сбития стил: ебати албума!

Засега обаче "Attero Dominatus" си остава любимият ми албум на бандата. Вярно, че не предлага нищо ново в сравнение с предшественика си "Primo Victoria", но за сметка на това усъвършенства вече постигнатото от групата. А и сякаш там са събрани повечето от любимите ми песни на бандата.

Highlights в новия албум за мен: "Ghost Division", "40:1", "Cliffs of Gallipoli", "Talvisota", "Panzerkampf", "Union".

^ Ти пък взе, че изреди моите фаворити сред песните 1:1 Зациклих лошо на проклетата тава, надмина "Primo Victoria" в класацията ми, да не кажа, че направо го отвя. Перфектен албум, голяма зарибявка, голямо нещо, а лимитираното издание изглежда примамливо, ще се възползвам...

Малко ми е трудно да се съглася с това, че композициите им са праволинейни.
Още от първият албум има доста места с вмъкнати тактове (което най-често се прави с цел вокалиста да може да си изпее всичко, което иска), а в новия вече е пълно със синкопи (или акцентиране на слаби времена) както и две песни съдържащи 7/8 (Cliffs Of Gallipoli и Union).

На мен друго ми направи впечатление. Докато епичните хорове са съвсем логична еволюция на музиката им, то пианото в Cliffs of Gallipoli, неравноделните размери и кийбордите далеч не бяха толкова предсказуеми и определено бандата отново спечели личните ми симпатии точно с това.

От друга страна е хубаво да споделим и какво не ни е допаднало толкова много. Както Любо отбеляза в чатовете, мацката цитираща Сун Дзу не звучи съвсем на място, а аз ще допълня, че и цялостно идеята за цитатите не ми хареса твърде много.
Другото, което малко ме разочарова, е че този път на практика всички песни са за ВСВ и ПСВ. Някак липсва разнообразие в това.

Това е много яко! Отдавна ми се слушаше нещо подобно.

Щурме, мислиш ли, че ако пуснеш на един средностатистически слушател трите албума един след друг, ще открие синкопи или 7/8ми тактовка? Надали, но би трябвало да му направят впечатление хоровете и кийбордите, но все пак ще каже, че групата е еднообразна, което, няма да си кривя душата, е абсолютен факт. Но и такива банди са необходими, мен ме кефят така или иначе. Историята доказва, че банди които вървят сигурно само в една насока набират най-верната фен база, вземете едни Manowar например. Въпросът е да не нагазиш в собственото си блато, което, съдейки също по вече случилите се събития, май е абсолютно сигурно, че ще стане рано или късно. Затуй радвайте им се докато са най-силни и да не търсим излишни кусури.


ПС: Ся Венци да мине с парцала да провери (и да ми покаже най-важното) къде съм сбъркал със запетаите. Баси не трябва да пиша толкоз сложни изречения, че накрая сам се обърквам .

Мисля, че тъкмо "The Art of War" ни лиши от основание да наричаме бандата еднообразна. Предишните два албума бяха с абсолютно идентично звучене, но в новия има доста иновации, които може и да не се набиват веднага на ухо, но са си там. Иначе фактът, че Sabaton са си измислили разпознаваем стил и се придържат към него, не ги прави автоматически еднотипни.

Пак казвам, че в случая не възприемам думата еднообразна, като лошо определение за музиката на бандата. Напротив Sabaton именно по определена формула са си изградили разпознаваема индивидуалност. Също така не ги определям като еднообразни в смисъла на свирене на едно във всеки албум. Просто използват еднообразни похвати и "заготовка" да я наречем.

Това че са вкарали една по-различна тактовка в няколко песни, не променя факта, че като основни мелодии бандата е твърде, твърде предсказуема. От "Primo Victoria" си градят песните на едни и същи минори, пак с изключения тук и там. Аз обаче не се оплаквам. Всичко това не ми пречи ни най-малко поради факта, че музиката им е завладяваща, песните са интересни и не мога да ги спра лесно. Това е най-важното. Ако ще още десет албума да изкарат в техния си специфичен стил, няма да се оплача, стига да продължават да режат глави толкова ефикасно.

Едит: Между другото, мацката с цитатите е наистина много дразнеща.