Стокхолмския (известен още и като Хелсински) синдром няма нищо общо, с която и да е от обсъдените ситуации тук.

Не съм специалист, но до колкото знам не се отнася само за отвлечени хора. Иначе всеки прави грешки, казват че е хубаво да се прощава. Пък и тя си признава, че е дразнител - всеизвестно е, че жените рано или късно те изкарват извън нерви и губиш временно способността да разсъждаваш разумно :д.

Значи обичаш пастет, а?
Аз също.

Необичайно, да, но чак пък грозно. Такава си е темата и си признавам честно и почтено. А как мога да съм с този човек е тема, която е прекалено обширна за коментиране. Прост и кратък отговор на този въпрос съм дала малко по-горе. И престанете да се потрисате като накокошинени селски клюкарки от някои по-особени мнения. Дразнещо е.

Харесва ми как разсъждава abydos. Прав е.
Но Стокхолмски синдром... Моля ви се...

Аз съм невинната жертва и този пост беше отчаяния ми опит да привлека внимание, и някой доблестен рицар да ме спаси от кръвожадния ми съпруг-насилник с големия пищов. *Гив ми Ъ брейк.*

^ А да.
И аз обичам пастет!

СТОКХОЛМСКИ ДЕТ МЕТЪЛ!

.

Подхвърлям идеи просто :д А и ако беше от него нямаше да търсиш спасения, даже щеше да се покриваш :п Пък и някои хора им харесва по-грубичко от време на време ;) Да се обичате е важното... или поне да се понасяте. И така става.

^ Отново ми харесва как разсъждаваш.

Здравейте, уважаеми чудовища, баш ми е драго Бях малко на пътуване за една седмица и повечко, и гледам наистина много интересни случки сте споделили, благодаря за което. Това потвърждава факта, че всичките сте резистентни към радиацията и изобщо недосегаеми уроди. Cheers!:)

като малък - говорим за 3 годишен - на село ме пратили да една къща (не си мислете село - кокошки, овце, свине... все още не мога да го проумея). На 10 метра от нас имало вързани 3 каракачанки, големи, със бяс. Аз съм имал воден пистолет, и съм бил почнал да стрелям по тях, докато лигите им текат, лаейки с все сила по мен. Дядо ми в последния момент ме е видял, направо като светкавица избягал 10-те метра и се хвърлил върху мен - в същия момент в който синджирите не издържали. Бяха разкъсали крака му зверовете, после 3 месеца ни баяха. Как се отървах (че и дядо ми) - не знам...

И си ги спомням повечето неща, макар времето, което използвам.

^ Застреляхте ги после нали?

Я кат малък на една нова гадина паднах от по-високия етаж на едно двуетажно легло. Не знам колко човек може да бъде способен да пада по чело (и глава като цяло), но аз получих една от най-високите оценки. Точно преди фъна да се случи спря тока, а аз се ръчках (в смисъл играех си с) с дъщерята на семейните приятели на втория етаж. Не знам как потроших и без това нещастната предпазна дъска и имагинирах голем брой звезди. После драйфах и не можех да слизам по стълбите, а те копелетата, живееха на последния етаж. После кибик дОма с уолкмена и без телевизия и книжки. Яко мъчение беше. Иначе май ми нема нищо, ма не се знае знай ли са.

В по-късните си тъпанарски години успяхме се овъртим с един москвич алеко по таван горе по пътя за Аладжата след Виница (който е от Варна знае завойчетата), ама и там оцеляхме с наранен среден пръст и кръв от носа (тва общо за 4 човека ). Иначе бех баси джедая, троших странични стъкла да изляза и всите тъпни. Най ми се присра кат видех на един форд ескорт фаровете през задното стъкло, ама и те излязоха пичове момчетата, спряха и питаха има ли ни нещо. Ся кат се сетя ми е ного забавно, четири пишлемета с треперещи крака, едното от които си търси масура по тавана на обърнатия московец и монотонно нарежда "трее се напуша, трее се напуша", щот бехме тръгнали на поста горе към манастиря...

Оф малко ме е срам да споделя, но един път, като доста малък(кажи речи 4-5 годишен) отидохме на басейн. Таа аз бях мн развълнуван тогава, незнайно защо и в момента когато пристигнахме се съблякох гол и скочих в басейна, който беше не повече от 1,20метра дълбок. И понеже тогава съм бил не повече от метър, метър и нещо висок, и без грам опит в сферата на плуването съм потънал с главата надолу. Но смешната част е тази, в която аз съм потънал, но гъза ми е изкочил отгоре и един вид, докато съм се давел на плитко хората са ми се смяли на задника. Супер тъпо дееба, но какво да се прави. Това е моят "Neardeath experience".

Рентъне, Рентъне, голям си бандит Кефиш! Между другото, да, мисля че завоите около Аладжа губерния са идеални за близки срещи от третия вид, особено с професионалните шофьори дето са се наплодили напоследък. Какво ще кажете да отворим една тема "на колко години и как ви отнеха най-ценното" например Звучи не по-малко съдбоносно от срещата със смъртта според мен

Т@ш#к си прайж. Ако имах ципа тва щеше да ми е форумополагащата тема.

Ама аз имах предвид невинността А тя не се съизмерва с каквито и да било там... ектоплазми...

Я, аз пък как не съм се разписал тука... Не че има кой знае колко разнообразие от животозастрашаващи събития при мен, де. В момента мога да се сетя само за две по-особени: Спомням си когато бях на десетина години и успях да се отърва на косъм от сериозна травма докато пресичах. Туй стана на Овча купел, бях малко пишлеме, отделило се от майка си и пресичащо самодоволно на червено. Не си спомням как точно стана, но един прелитащ с около 40тина км (огромна скорост в моите очи тогава) автомобил успя да удари изпънатия ми крак, докато крачех през платното. Ммм... гадно си беше - спомням си доста мъгляво страха, отчаянието и болката, които изпитах, падайки на пътя (виноватият шофьор отпраши нанякъде, между впрочем). Е, успях да се отърва само с лошо натъртване и един месец накуцване, за мой късмет.

За мое огромно нещастие аз и сега съм така. Демек пресичам на принципа по-умния отстъпва. Естествено всички автомобили ми правят път.

И аз се присъединявам към тази практика. Но само на пешеходна пътека. Имам ли правото да си пресеча направо си карам пък който иска да ме блъсне да му мисли после как ще се оправдава :д.

Аз пресичам спокойно само на светофар или ако наблизо има катаджия... При втория случай просто шофьорите намаляват скоростта, не за друго

Откога на село имате и светофари?!

Hахахахаххахахахаха, Valle's back

^^Всъщност ставаше дума за 'Великото' Търново, там верно шифйорите идват от ибем си майна и знаят само да натискат газта

Ама нали се сещате, че пресичайки неправомерно, единият проблем е, че ще си изпатите. Другият проблем е, че шофьорът, дето ви е блъснал, цял живот може да си остане със спомена какво е причинил (щото вие си правите каквото искате), да не говорим колко ще го съдят.
Та, само щото вие бързате да поркате бира, примерно, нечий живот може да бъде провален. Не само вашия.

Карат ли с повече от 50-60 винаги са в нарушение, независимо дали пешеходеца и той е в такова. Иначе нека аз да съм на пешеходна пътека и да чакам някой да мине - само през трупа ми ;). Е, ако има светофар си чакам да ми светне. Оня ден накарах един да набие спирачки понеже направо се хвърлих пред него. Келеша искаше да мине на червено и на пешеходна пътека.

А такива къде пресичат без да имат право или с наведената глава и забит поглед в земята си мислят, че целиО път е бащиния как яко ги псувам, баткооо... Има си пешаходни пътеки, има си светофари. Водачите на хавтомобили последно време все повече спират на пешаходни пътеки, макар и с риск оня 'сзадзе ги изтресе яко. Мислете и се оглеждайте преди да пресичате, лейдис.

renton, не мога да се сдържа - оглеждам се постоянно, докато не мина на другия тротоар.. Една вечер в Търново се прибирам, леко ръми, пресичам на пешеходна пътека, колата уж намалява, а когато съм пред нея, оная патка, дето караше, изведнъж натисна газта. Закачи ми чантата и за една бройка да ме повлече. Така че и оглеждането не помага.

Дамите шофьори са отделна тема. Специална тема. Трябва да има раздел 18+ и неограничено псуване за подобна. Без да се обиждат каките, разбира се, само лично мнение.

Какво ти лично мнение, научно доказан факт по-скоро :д.

Бе да не обръщам дебелия тъп край, ама да си признаем ся тука - жените правят изключително много технически грешки и глупости, а мъжете се перят възможно най-тъпанарската на пътя. Оооооо, я не ви казах другия път га щях да се утрепя. Изпреварвам аз една кола и отзаде ми се лепва едно копеле и започва да ми бибитка, да свети и да кара на 50 санта. Тогава бях и малко по-неуверена като шофьор, ама и вие не сте се родили научени, мамини. Та напънах аз газта да се изнеса възможно по-бързо да се маха простакерът, но подсякох колата, която изпреварвах. Хората ме видяха и намалиха, но не достатъчно, и се ударихме съвсем леко, слава Богу. Ако колата, която карах, беше с 10 санта по-дълга щяхме да се извъртим като стой, та гледай с тия 130 по магистралата. А бичето с тъпия мерцедес се изнесе. От тогава като видя ксенонка, пия на екс 4 литра сода каустик, отварям й предния капак и се олабвам върху двигателя.

ти луда ли си? собственика на кучетата след това щеше да ни съди даже. бе идиоти пълни.