Е, давайте мнения за новия албум на Dave Mustaine и компания! На мен ми звучи много свежо и грабващо. Типичен късен Megadeth. Все още не мога да преценя дали ми харесва повече от "United Abominations", но определено е приятен. Засега като любими песни си харесах "This Day We Fight!", "Bite The Hand That Feeds" и "Head Crusher".

Албума кърти! Слаба песен няма - дори началния инструментал е жесток. Албума ми харесва със сигурност повече от United Abominations - някои от песните са завръщане към корените и тотално ти откачват главата. Солата са убииствени, рифовете също - абе няма празно в този албум.

Еее, далеч по-олдскуул е (макар да си е издържан в стил "късен Мегадет" действително), аз не знам какво му е станало на Дейви, ама енергията му мога да я сравня кажи-речи само с тази от "Ръст ин Пийс" , какво прави тва християнство с хората, деба, хаха. Чух го доста пъти вече, но по-нататък ще напиша доста по-обширно мнение, има какво да се каже.

Приятно разбиващ албум на първо слушане. Бих казал, че 44 Minutes ме грабна най-здраво засега! Предстои по-стойностно циклене, разбира се.

Разочарован съм. Безличен албум, посредствени парчета (с 3-4 изключения)... нищо, което да се запечата в главата ми... жалко.

И при мен така. И най-добрите музиканти се изчерпват, няма как.

Скучно. Еднотипни сола, Дейв сякаш пее на сила, никакво чувство не ми лъхна.

И при мене е долу-горе същата работа. Идва ми като сглобен от лего. Сякаш Мъстейн е имал един диск със рифове, един със сола и един с припеви, всичките останали от предния албум. После се събрали в студиото, сглобили тия работи, сложили някое друго интро и направили Endgame.

Присъединявам се с две ръце към позитивно настроения (и явно доста по-малоброен) лагер. Албумът ме кефи на макс, пък ако ще да е copy/paste (пре)записан, фактите са налице. Превръща се в най-въртяния запис при мен тези дни, но песни като "This Day We Fight!", "44 Minutes", "The Hardest Part Of Letting Go (...)" и "Head Crusher" не ми оставят друг избор. Въобще няма дефицит на запомнящи се мелодии, текстовете си ги бива (eдноименната, някак?!), рифовката по закон е извън критика, а и вокалното поведение на Дейв в повечето от изброените парчета за пореден път буквално ме помита. Доволна съм много и е ясно, че това ще се слуша даже още повече.

Педалско е да не харесваш този албум.

хаха, стефан ис бек

...и е напълно прав.

Да взема да се дезориентирам сексуално.

Ако пък кажете че Bodies от 01:49 натам не е култува!?

Албумът ме изкефи порядъчно - общо взето колкото и предишните два. Ясно е, че Mustaine е далеч от най-добрите си години, но тук пак има здрави рифове, здрави сола и типична Megadeth атмосфера, което на мен ми стига. Не съм очаквал нещо кой знае колко по-различно, така че съм доволен.

Мен пък не - единствено началния инструментал и Headcrusher-a са куул, но съм сигурен че набързо ше ги забравя и тях.

И аз съм към позитивно настроените. Някой определят "Endgame" за скучен - като изключим, че при първо слушане ми направи впечатление, че две от песните са в една и съща тоналност, което допринася за приблизително идентично звучене, всичко останало е изпипано много добре. Примерно, интрото (Dialectic chaos) е направено съвършено музикално - и хармонически, и добри акорди, и добро звучене.
На мен ми харесаха особено "This day we fight!" [разбиващи китари отдолу, много мрачно звучене] и "1,320" - това са интересните песни откъм хармоническа и мелодична структура. Останалите парчета са просто добри. Но тоя албум според мен, цялостното впечатление е, че е направено с много мисъл и професионализъм!

Съмнява ме някой да очаква "Пийс Селс" или "Ръст" от този албум поначало. Аз съм пристрастна, защото просто обожавам тази банда до ядро, затова мен ме урежда напълно.
Този конкретен албум повече се дъвче сякаш по-скоро от хора, които не са им фенове главно заради Бродерик. Звучи на моменти, ако щете, малмстийнски (и да не се хванете за името) с тези китарни заигравки и всичко, които мааалко отбиват идейното, песенното начало. И все пак аз, както споменах, за себе си съм напълно доволна, и текстовете са супер, а и започващата а ла "Promises" песничка е перфе! (а, Дил да си хване поздравче с нея)

Този път си дадох повечко слушания, преди да коментирам и съм щастлив, че го направих. Колкото повече свиквам с тавата, толкова повече ми харесва. В интродукцията се влюбих още веднага, а по принцип съм много негативно настроен към инструменталите.
This Day We Fight, което май е есенцията на звука към, който Мъстейн се насочва не ми допадна толкова много, но припева и цялото 44 Minutes е тотален фаворит. Bite the Hand и Bodies са супер здрави, а The Hardest Part of Letting Go ми се струва бисерът на албума. The Right To Go Insane пък е толкова як завършек за албум на Megadeth, че ме върна в най-силните им години и се превърна в песен, която бих включил в личната си Top 10 Megadeth класация.
Двете ми (изцяло субективни) критики са към някои от по-бързашките рифове, които ми звучат изцяло самоцелни и към претрупването със сола (които иначе са страшно яки).

Като цяло много висока оценка за албума и поздравления към Мъстейн, че прави качествена музика с всеки състав и няма слабо.

Мерси, Деси! Връщам с любимата "The Hardest Part Of Letting Go", има нещо особено познато и вманиачаващо в тази песен.

Там е работата, че аз не съм от пристрастните в случая - харесвам ги доста, да, но толкоз. Парадоксалното е, че тези над 500+ слушания въобще не ги усетих и съм гладна за още. С риск да се повторя пак ще кажа, че може да не предлагат нищо ново, обаче за сметка на това Дейв & co се справят в пъти по-добре в наши дни отколкото един адски висок процент от другите стари кучета, които с последните си изд(их)ания просто падат в очите на феновете до чисто смешно ниво. Ако ги сравним с това, с което се разписаха Megadeth, вече дори и смешно няма да е, впрочем.

Слаба ракия е албумът. Mustaine трябваше да се спре навреме, вместо да повтаря едно и също до откат.

Точно пък баладата ме остави най-безразличен от целия албум. Иди ги разбери... жени...

Няма лошо, ей! Точно за целта има още десетина песни, всеки да се оправя!

Аз пък къде писах, че е лошо?

Ето го видеоклипът на "Head Crusher".

Ако схващам добре замисъла на клипа, то идеята е, че когато дойде дистопичния свят, за който се пее в албума, тогава по телевизията ще се дават всякакви извращения включително и и как наказват затворници, пращайки ги в MMA турнири. So far, so good. Ама защо за бога трябваше от нищото да изскача някаква мацка, която да пребива "Headcrusher-а"? И защо в лириките на песента става дума за съвсем различно нещо?
Като цяло, втф е тоя клип...?!?

Пълен шок. Подобно нещо не се е случвало никога в историята на телевизията.

Всъщност баси якия клип

Леле тая мацка ше я изнасиля, заклевам се.

Клипа го бива, трябва да призная. (и го правя бтв)